Пчеларските интервенции не удовлетворяват потребностите на сектора и трябва да се преразгледат, за да съответстват на новата политическа и икономическа ситуация, но само след задълбочен анализ на нуждите на индустрията. Това е позицията на Пчеларско сдружение Бургас, изразена във връзка с запитване от Министерството на земеделието за интервенциите в новата Обща селскостопанска политика след 2027 година.
Включването на пчелния мед в обхвата на Закона за храните предизвиква сериозни притеснения сред пчеларите. Фермерите смятат, че това решение е нецелесъобразно и може да породи множество проблеми за сектора.
Според тях пчелният мед не е храна от животински произход. Затова включването му в проекта на Наредбата за директни доставки на малки количества първични продукти и храни от животински произход се възприема като съществена грешка. Този проект все още е на етап обществена консултация и не е подложен на обсъждане. Смята се, че той не отчита спецификата на продукта и налага ненужни административни тежести, които ще засегнат най-вече малките и средните стопанства, коментират от СНЦ Пчеларско сдружение Бургас.
От сдружението предлагат изготвянето на отделна наредба към Закона за пчеларството, която да обхваща всичките пет пчелни продукта – мед, прашец, млечице, восък, прополис и пчелна отрова. Според тях наличието на специален закон, регулиращ сектора, е необходимо, за да бъдат формулирани основните правила.
Представителите на Националния браншови пчеларски съюз подчертават, че текстовете, свързани с пчеларството, трябва да бъдат изцяло преразгледани. Те настояват пчеларите да имат пълна свобода да продават продукцията си, включително директно на крайни потребители и в търговски обекти, включително големи вериги.
Основните въпроси, задавани от пчеларите, включват дали действащото законодателство съвпада с европейските стандарти и каква е реалната позиция на българското пчеларство в европейската статистика. Производителите на мед настояват за анализ на проби мед в водещи европейски лаборатории, за да се установи мястото на България в този контекст. Друг важен въпрос е причините за нежеланието на пчеларите да кандидатстват по съществуващите интервенции.
Предложеното ограничение от 2000 кг мед и пчелни продукти годишно също предизвиква голямо недоволство в сектора. Според Националния браншови пчеларски съюз тази граница е неоправдана и не отразява реалните производствени обеми.
Според последния аграрен доклад, средният добив от едно пчелно семейство е около 20 кг мед. В различните региони добивите значително варират, а средният размер на стопанствата е около 150 пчелни семейства. Това означава, че прагът от 2000 кг може да бъде достигнат още при 100 семейства, което е под средното за секторa, и по този начин много производители биват ограничени без ясна причина.
Липсата на тълкуване на понятието „първично обработен мед“ оставя много неясноти и правна несигурност. Пчеларите отбелязват, че в проекта на наредбата не са включени изисквания за продукти, като мед във восъчна пита, което би направило тяхната продажба практически невъзможна. Подобна е ситуацията и с останалите пчелни продукти.
Друг сериозен проблем е забраната за продажба в търговски вериги, която пчеларите определят като незаконосъобразна, посочвайки, че в българското законодателство липсва ясна дефиниция на това понятие. Изключването на пчеларите от тази възможност ограничава техния пазар и дава предимства на преработвателите и вносителите, включително от Китай.
Според представители на сектора, първата и най-важна стъпка преди всякакви промени е създаването на реална и обективна представа за състоянието на сектора, след което на базата на достоверна информация могат да бъдат формулирани ясни цели и дългосрочна стратегия за развитието на пчеларството до 2034 година.