Пчеларските интервенции не задоволяват потребностите на сектора и трябва да бъдат променени, за да отговарят на новата политическа и икономическа действителност, след задълбочен анализ на нуждите на сектора. Това съобщиха от Пчеларско сдружение Бургас във връзка с искане от Министерството на земеделието относно интервенциите в новата Обща селскостопанска политика след 2027 година.
Междувременно, включването на пчелния мед в Закона за храните предизвиква сериозно безпокойство сред пчеларите. Фермерите считат, че това решение е нецелесъобразно и може да породи редица проблеми за сектора.
Пчелният мед не е храна от животински произход и затова включването му в проекта на Наредба за директни доставки на малки количества първични продукти и храни от животински произход е възприето като сериозен пропуск. Документът е подложен на обществено обсъждане, но не отразява спецификата на продукта и наложените административни тежести ще засегнат предимно малките и средни стопанства, посочват от СНЦ Пчеларско сдружение Бургас.
Организацията предлага изготвянето на отделна наредба към Закона за пчеларството, която да обхване всички пет пчелни продукта – мед, прашец, млечице, восък, прополис и пчелна отрова. Наличието на специален закон, който да регулира сектора, е важно за формулиране на основните правила.
Според Националния браншови пчеларски съюз, текстовете, касаещи пчеларството, трябва да бъдат изцяло преработени и пчеларите да имат свободата да продават своята продукция. Те искат да могат да продават директно на крайни потребители, опаковчици и в търговски обекти, включително големи търговски вериги.
Основните въпроси на пчеларите към държавата са дали действащото законодателство отговаря на европейските стандарти и каква е позицията на българското пчеларство в европейската статистика. Производителите настояват за анализ на компрометирани проби мед в водещи европейски лаборатории и за яснота относно позиционирането на България. Друг важен въпрос е какви са причините за нежеланието на пчеларите да заявяват участие по съществуващите интервенции.
Ограниченията за директни продажби засягат сериозно българските производители на мед. Предложението за ограничение от 2000 кг мед и пчелни продукти годишно предизвиква значителен протест в сектора. Според Националния браншови пчеларски съюз, това ограничение е неоснователно и не отразява реалността на производству.
Данните от последния аграрен доклад показват, че средният добив от едно пчелно семейство е около 20 кг мед, а средният размер на стопанство е около 150 пчелни семейства. Така прагът от 2000 кг е необоснован, тъй като се постига с около 100 семейства, което е под средното за стопанствата.
Към момента няма ясно тълкуване на термина „първично обработен мед“, което води до правна несигурност. Пчеларите отбелязват, че в проекта на наредбата няма изисквания за продукти, като мед във восъчна пита, което затруднява продажбата им.
Още един значителен проблем е споровете около забраната за продажба в търговските вериги. Според представителите на НБПС, тази забрана е незаконосъобразна, тъй като не съществува ясна дефиниция за „търговска верига“ в българското законодателство. Изключването на пчеларите от тази възможност ограничава техния пазар и дава предимство на вноса от чужбина.
Секторът настоява за изграждане на реална представа за състоянието на пчеларството, преди да се предприемат каквито и да било промени. На базата на точна информация, могат да бъдат определени ясни цели и дългосрочна стратегия за развитие на сектора до 2034 година.