Пчеларските интервенции не удовлетворяват нуждите на сектора и трябва да бъдат преразгледани, за да отговарят на новата политическа и икономическа ситуация, след задълбочен анализ на потребностите на сектора. Това заявиха от Пчеларско сдружение Бургас в свое становище по повод запитването от Министерството на земеделието относно интервенциите в новата Обща селскостопанска политика след 2027 година.
Включването на пчелния мед в обхвата на Закона за храните буди сериозно безпокойство сред пчеларите. Фермерите считат, че това решение не е целесъобразно и може да доведе до множество проблеми за сектора.
Според тях пчелният мед по своята същност не е продукт от животински произход. Поставянето му в проекта на Наредба за директни доставки на малки количества първични продукти и храни от животински произход се възприема като груба грешка. Проектодокументът все още не е публикуван за обществено обсъждане, но пчеларите подчертават, че не отразява спецификата на продукта и създава ненужни административни тежести, главно за малките и средни стопанства.
От сдружението смятат, че разумното решение е да бъде изготвена отделна наредба към Закона за пчеларството. Тази наредба би обхванала всички пет пчелни продукта – мед, прашец, млечице, восък и прополис. Специалният закон, който регулира този сектор, трябва да определя основните правила.
Пчеларите не могат да бъдат третирани като оператори на храни по смисъла на Закона за храните. Законът не отчита спецификата на пчелните продукти и не отразява реалните отношения в сектора.
Производството на български пчелен мед намалява, докато цената му нараства. Повечето медопреработватели отчитат спад в добивите с минимум 1/3.
Представители на Националния браншови пчеларски съюз настояват, че текстовете, засягащи пчеларството, трябва да бъдат преработени изцяло и пчеларите да имат пълна свобода да продават своята продукция. Това включва директни продажби на крайни потребители, търговия с опаковчици и продажба в обекти на дребно, включително големи търговски вериги.
Основните въпроси, които пчеларите задават на държавата, включват дали действащото законодателство отговаря на европейските стандарти и какво е реалното място на българското пчеларство в европейската статистика. Производителите настояват за анализ на компрометирани проби мед във водещи европейски лаборатории и за яснота относно позицията на България в този контекст. Друг важен въпрос е защо пчеларите не желаят да кандидатстват по настоящите интервенции.
Ограниченията върху директните продажби засягат пряко българските медопреработватели. Предложеното ограничение от 2000 кг мед и пчелни продукти годишно предизвиква голямо недоволство в сектора. Националният браншови пчеларски съюз смята, че тази граница е необоснована и не отразява действителните производствени обеми.
Според последния аграрен доклад, средният добив от едно пчелно семейство е около 20 кг мед. В различни райони добивите варират. Средният размер на стопанство е приблизително 150 пчелни семейства, което означава, че прагът от 2000 кг може да бъде достигнат с около 100 семейства, под средното ниво на стопанство. Това ограничение създава трудности за мнозинството от производителите без основателна причина.
В момента няма ясна дефиниция за термина „първично обработен мед“, което създава правна несигурност. Пчеларите посочват, че в проекта на наредбата липсват изисквания към продукти като мед във восъчна пита и мед с восъчна пита, което прави тяхната продажба практически невъзможна.
Още един сериозен проблем е забраната за продажба в търговските вериги. Представителите на НБПС я смятат за незаконосъобразна, тъй като българското законодателство не предоставя ясна дефиниция за „търговска верига“. Изключването на пчеларите ограничава пазара им и дава предимство на преработвателите и вноса от чужбина.
Сектора настоява, че първата и най-важна стъпка преди каквито и да било промени е изграждането на реална представа за състоянието на пчеларството. Само на база на надеждна информация могат да бъдат формулирани ясни цели и дългосрочна стратегия за развитие на сектора до 2034 година.