Пчеларските интервенции не отговарят на нуждите на сектора и е необходимо да бъдат преразгледани, за да съответстват на новата политическа и икономическа ситуация, след задълбочен анализ на нуждите на сектора. Това изразиха от Пчеларско сдружение Бургас в становище по повод запитване от Министерството на земеделието за интервенциите в новата Обща селскостопанска политика след 2027 година.
В допълнение, включването на пчелния мед в обхвата на Закона за храните предизвиква значителна тревога сред пчеларската общност. Фермерите смятат, че това решение е нецелесъобразно и може да създаде редица проблеми за сектора.
Според пчеларите, медът не е животински продукт, така решението да бъде включен в проект на наредба за директни доставки на малки количества първични продукти и храни от животински произход се приема като сериозен пропуск. Проектодокументът е на обществена консултация, но не отчита спецификата на пчелните продукти и ще наложи излишни административни тежести, най-вече върху малките и средните стопанства.
От организацията предлагат да бъде създадена отделна наредба към Закона за пчеларството, която да обхваща меда, прашеца, млечицето, восъка, прополиса и пчелната отрова. Наличие на специален закон, който да регулира сектора, е необходимо, за да се формулират основните правила.
Пчеларите не трябва да бъдат третирани като хранителни оператори, тъй като законодателството не отразява спецификата на пчелните продукти. Добивът на български пчелен мед намалява, докато цената му нараства, което поставя производителите в затруднено положение.
Според представителите на Националния браншови пчеларски съюз, текстовете, свързани с пчеларството, следва да бъдат изцяло преработени, за да осигурят свобода на пчеларите да продават продукцията си в различни канали.
Въпросите, които пчеларите задават на държавата, включват дали съществуващото законодателство отговаря на европейските стандарти, и какъв е истинският статус на българското пчеларство в контекста на европейската статистика. Производителите искат анализ на компрометирани проби мед и искат яснота за позицията на България в този аспект. Друго важно питане е какви са причините за нежеланието на пчеларите да кандидатстват по съществуващите интервенции.
Ограниченията върху директните продажби сериозно засягат българските производители на мед, а планираното ограничение от 2000 кг на година предизвиква недоволство. Според Националния браншови пчеларски съюз тази граница е необоснована и не отразява реалните производствени възможности.
Съществува и правна несигурност относно определението за „първично обработен мед“, което води до различни интерпретации. Пчеларите отбелязват, че проектът на наредбата не включва изисквания за продукти като мед във восъчна пита, което прави тяхната продажба практически невъзможна.
Спорът около забраната за продажба в търговските вериги също е належащ въпрос, тъй като представителите на сектора считат, че подобна забрана е незаконна и неоправдана. Изключването на пчеларите от тези продажби ограничава техния пазар и дава предимство на преработвателите и вноса от чужбина.
Секторът настоява за реален анализ на състоянието си, за да може след това, на база достоверна информация, да се формулират ясни цели и дългосрочна стратегия за развитие на пчеларството до 2034 година.