Американецът Еван Гершкович беше първият журналист, обвинен в шпионаж от времето на Студената война насам, а руският президент Владимир Путин едва прикри каква е целта на тези обвинения, отбелязва днес британският в.
„Гардиън“ по повод снощната най-голяма размяна на затворници между Изтока и Запада, извършена след Студената война. Гершкович не се призна за виновен, а в.
„Уолстрийт джърнъл“ и администрацията на президента Байдън в САЩ категорично отричат обвиненията, наричайки го заложник и пионка в една по-голяма геополитическа игра, коментира вестникът.
От своя страна Владимир Путин едва прикри истинската си цел: да освободи човек на име Вадим Красиков, който до вчера излежаваше доживотна присъда за убийството на чеченски бунтовнически командир в берлинския парк „Тиергартен“.
В интервюто си пред американския телевизионен журналист Тъкър Карлсън по-рано тази година Путин описа Красиков като „човек, който е ликвидирал бандит в една от европейските столици, воден от патриотични чувства“.
Но малко ровене в миналото му подсказва, че Красиков вероятно е бил елитен убиец от Федералната служба за сигурност, натоварен със задачата да ликвидира опонентите на Путин в чужбина, посочва в. „Гардиън“.
След нападението той беше заловен на местопрестъплението, тъй като беше забелязан от минувачи, припомня британският вестник. „Путин има маниакалната идея да си върне Красиков; той наистина, наистина иска да си върне Красиков“, заяви пред в.
„Гардиън“ по-рано тази година официален руски представител, запознат с дискусиите в Кремъл по този въпрос. „Той беше символ на това, че ние не изоставяме хората си. Той е убил някого за нас и искаме такива хора да знаят, че ще се борим за тях, за да си ги върнем“, добави коментаторът.
Красиков заемаше централно място в исканията на Путин, а Гершкович беше най-значимият затворник за Белия дом, отбелязва британският вестник.
В последвалите близо година преговори бяха въвлечени и стотици други хора, включително руски политически затворници и руски шпиони, държани в чужбина, приятели и роднини, оказващи подкрепа, преговарящи от двете страни, руски милиардер, за когото се смята, че е действал като посредник в размяната, к
акто и хвърления в затвора руски опозиционен лидер Алексей Навални, който почина на фона на появилите се съобщения, че Западът е представил на Путин грандиозна сделка за освобождаването на Красиков и Гершкович в рамките на тристранна размяна през февруари. Германският в.
„Цайт“ отбелязва в коментар под заглавие „Принципът на Путин: свобода за поръчков убиец“, че в началото на тази седмица руснакът Вадим Красиков все още се намираше в затвора в град Офенбург и се предполагаше, че ще остане там още дълги години.
Присъдата за така наречения убиец от парка „Тиергартен“ беше доживотен затвор. Но сега, след като голямата размяна на затворници приключи, Красиков може да очаква нов живот на свобода в Русия. Освобождаването на убиеца Красиков беше големият замисъл на Владимир Путин.
Но за руската опозиция размяната означава и край на една изгубена битка, коментира германският вестник.
Правителството на Германия заяви, че не е било лесно да вземе решение да освободи наемния убиец Вадим Красиков, който е полковник от руската Федерална служба за сигурност, в замяна на германския гражданин Рико Кригер, осъден на смърт в Беларус, а след това помилван от президента на страната Алексан
дър Лукашенко, посочва британският в. „Индипендънт“. Вестникът отбелязва, че Байдън лично е посрещнал освободените американски затворници, пристигнали снощи със самолет във военната база на съвместното командване на САЩ „Андрюс“ край Вашингтон. На въпрос на в.
„Индипендънт“ как би могъл да сложи край на цикъла, в който Русия хваща и задържа американци, за да принуди да върнат руснаци, задържани от САЩ и съюзниците им, Байдън призова американците „да не ходят на определени места“, като се има предвид „какво е заложено на карта“.
Съветникът по въпросите на националната сигурност в Белия дом Джейк Съливан заяви пред журналисти, че на администрацията на Байдън „е станало ясно“, че Русия няма да се съгласи да освободи Уилън, Гершкович или Курмашева, без да осигури освобождаването на Красиков.
Той отбеляза, че както Байдън, така и вицепрезидентката Камала Харис лично са се ангажирали чрез контакти с германския канцлер Олаф Шолц, за да го убедят да позволи освобождаването на Красиков в замяна на американците, държани от Русия, плюс други политически затворници.
Съливан каза също, че президентът Байдън се е обадил на словенския си колега, за да настоява за освобождаването на двамата руски шпиони само час преди да информира американците, че ще се откаже от кампанията си за преизбиране, отбелязва в. „Индипендънт“. Френският в.
„Монд“ коментира, че приветствайки „постижението на дипломацията“, Байдън заяви, че съюзниците на САЩ – Германия, Полша, Словения, Норвегия и Турция – „са застанали на наша страна“.
„Те взеха дръзки и смели решения“ да освободят руснаците, задържани за шпионаж и други престъпления, в замяна на западните граждани и руските дисиденти и правозащитници, каза Байдън, цитиран от вестника. „Някои от тези жени и мъже са били несправедливо задържани години наред.
Всички те са преживели невъобразими страдания и несигурност. Днес агонията им свърши“, каза американският президент. Байдън определи присъдите им в Русия като „показни съдебни процеси“, допълва в. „Монд“.
Френският вестник отбелязва, че същевременно Дмитрий Медведев, бивш президент на Русия и близък съюзник на сегашния руски лидер Владимир Путин, е отпразнувал завръщането на руснаците, които според него са „работили за Отечеството“. Според германския в.
„Франкфуртер алгемайне цайтунг“ някои от освободените западни граждани вероятно са били арестувани на първо място само за да бъдат използвани като разменни монети в голяма сделка със Запада. Освен кореспондента на в.
„Уолстрийт джърнъл“ Еван Гершкович и бившия американски морски пехотинец Пол Уилън, сред освободените са и руски опозиционни политици, журналисти и правозащитници, за които рядко се съобщава в чужбина, както и няколко германци. Друг германски вестник – в.
„Велт“, цитира думите на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която говори за „момент на голяма радост“.
Вестникът отбелязва, че в социалната платформа „Екс“ тя е приветствала „освобождаването на невинни граждани от ЕС и САЩ, както и на искрени руски демократи, които са били в затвора в Русия“. „Кремъл ги размени за осъдени престъпници и убийци. Това показва крещящата разлика“, подчерта Фон дер Лайен.
Освобождаването на задържаните в руския арест е момент на голяма радост за всички, които се бориха за свободата им, заключава в. „Велт“.
Както потвърди снощи съветникът по въпросите на националната сигурност в Белия дом Джейк Съливан, Навални също е трябвало да бъде част от сделката за освобождаването на Гершкович. Вашингтон е предложил свободата му като допълнение, за да убеди Германия да освободи Красиков, отбелязва в. „Гардиън“.
В деня на смъртта на Навални Съливан заяви, че е разговарял със семейството на Гершкович и е казал, че все още вижда път към сделка.
По думите му това е станало, след като САЩ са се обърнали към съюзниците си в Норвегия, Полша и Словения, за да предоставят редица руски граждани, задържани в чужбина, и с търсене на възможност за връщане на други американски и германски граждани, както и видни членове на руската опозиция.
Според вестника никога няма да стане ясно дали Гершкович е бил набелязан заради конкретен свой репортаж или просто защото Кремъл е имал нужда от заложник, за да продължи преговорите за размяна на затворници със Запада след многобройните арести на високопоставени руски кадри и офицери.
Съдебният процес срещу Гершкович, определен от Вашингтон като фарс, се проведе при закрити врата, а руските власти не направиха публично достояние никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, отбелязва в. „Уолстрийт джърнъл“.
Съдебните заседания по делото на Гершкович, по време на които той често беше сниман усмихнат, се превърнаха в новина по първите страници на вестниците в САЩ и Европа.
По време на бейзболни мачове от „Мейджър лийг“ и футболни мачове от висшата лига негови доброжелатели издигаха лозунги с призиви за освобождаването му, припомня американският вестник.
Журналисти и известни водещи на новини от Тъкър Карлсън до водещия на телевизия Си Ен Ен Джейк Тапър се изказаха в негова защита, посочва в. „Уолстрийт джърнъл“.
Случаят превърна 32-годишния Гершкович в първия американски журналист, официално обвинен в шпионаж на територията на Русия от времето на Студената война насам, коментира в. „Вашингтон пост“.
Съдебният процес при закрити врата с тайни доказателства започна през юни, а в средата на юли той беше осъден на 16 години затвор, припомня вестникът. В.
„Вашингтон пост“ отбелязва, че през юни говорителят на Съвета по националната сигурност към Белия дом Джон Кърби отново е заявил: „Еван никога не е работил за правителството на САЩ. Еван не е шпионин. Журналистиката не е престъпление“.