Росица Димитрова снима бременна най-тъмното нощно небе, Михаил Минков подчертава човешката миниатюрност, а Тервел Куцев се качва на връх Вихрен – трона на бог Перун Трима българи се класираха между 25-имата най-добри астрофотографи в конкурс, организиран от блога за пътешествия и фотография Capture
the Atlas. Над 5000 снимки на Млечния път са се състезавали да попаднат в челните редици. В шортлистата са Росица Димитрова, Михаил Минков и Тервел Куцев. Надпреварата се провежда за седми път и както винаги в края на май, когато е пикът на гледките на нашата галактика.
Пустинята Вади Рум, Йордания, Михаил Минков Целта е, споделяйки красотата й, да вдъхнови фотографите за нови кадри.
„Материална награда няма, най-голямото постижение за всеки от 25-имата фотографи е популярността, която се дава на този конкурс в целия свят, и вдъхновението, което носи за хората“, обяснява Михаил Минков.
Цъфнало бутилково дърво, Росица Димитрова Новината за събитието и избраните кадри вече е публикувана в авторитетни издания като NatGeo Spain, The Guardian, BBC, Forbes, Daily Mail, Gizmodo, PetaPixel, няколко медии от Австралия и Нова Зеландия.
Призрачният кораб, Росица Димитрова Снимка на Минков на Млечния път попада сред най-красивите за втора поредна година. „Тази година съм още по-щастлив, защото сме трима фотографи от България, което за нашата страна и малката астрофотографска общност е голямо събитие“, казва той.
Нарекъл е заснетия в пустинята Вади Рум в Йордания кадър „Суетата на живота“.Естествено синьо, Тервел Куцев Споделя, че концепцията му е да подчертае яркия контраст между необятността на Космоса и миниатюрната природа на човечеството.
„Композицията умишлено привлича фокуса на зрителя към малка фигура, подчертавайки нашата незначителност в голямата схема на Вселената, докато на фона доминира величественото ядро на Млечния път – обяснява фотографът.
– Винаги, когато дръзвам да заснема нощното небе, се изпълвам с чувство на смирение и благодарност за съществуването си.
Сякаш проблемите ми намаляват пред грандиозността на Вселената и отново огромната любов, която изпитвам към семейството си и красотата на самия живот, прави всичко останало да изглежда тривиално.
„Персеидите, Тервел Куцев Росица Димитрова пък е заснела своя печеливш кадър „Цъфнало бутилково дърво“ на остров Сокотра в Йемен, докато е била бременна в 11-ата седмица с второто си дете. Къмпингуването и снимането през цялата нощ изобщо доста са я изморили, но си е струвало.
Разкрива, че това е било нейна сбъдната мечта, защото нощното небе на Сокотра е най-тъмното, което може да се наблюдава на Земята. А фонът направо е извънземен.Драконовото дърво, Росица Димитрова „Разкошните бутилкови дървета на Сокотра са особено красиви, когато са в пълния си разцвет.
Те цъфтят само за няколко седмици през февруари и март и гледката е хипнотизираща. Искате да я видите отново и отново“, казва Димитрова. Тя мечтае да заведе и двете си дъщери на остров Сокотра.
За разлика от нея и Михаил Минков третият българин, чиято снимка на Млечния път се класира в списъка с най-добрите, черпи вдъхновение от българската природа. Неговият кадър е от най-високите части на Пирин. Тервел Куцев го е кръстил „Царството на Перун“.
Пустинята Вади Рум, Йордания, Михаил Минков „За малката си площ България е страна с много разнообразен ландшафт. Имаме общо 39 планини, като една от любимите ми е Пирин заради скалистите върхове, които сякаш са създадени от човек – обяснява той.
– Вихрен (2914 м), мраморният връх в центъра на панорамата, е най-високият в Пирин. Красотата му ме накара да се влюбя в алпинизма и съвсем естествено се превърна в любимо място за астрофотография.“ Тервел Куцев разкрива още, че планината носи името на могъщия славянски бог на гръмотевиците Перун.
А Вихрен се смята за негов трон. „Усещането да стоиш под красивото нощно небе, любувайки се на царството на Перун, е незабравимо“, категоричен е Куцев.
Така той, Росица Димитрова и Михаил Минков доказват, че колкото и да е прецизна съвременната техника, изображението няма да бъде толкова уникално и незабравимо без въображението на фотографите.Пазителят на пустинята, Михаил Минков