Познавах Иво, Дечо и Пламен. Лично се ангажирах с тяхната кауза, именно заради тях самите. Преживявам всичко, което се случи, и виждам как се оформя общественото мнение – паравоенни, сектантски групи, трафик на хора, конспирации. Ситуацията напомня методите на КГБ, с които за кратко време се създава „история“, около която се изготвя обвинение.
Според мен, схемата, по която ме свързват с тях, е ясна: анонимен профил, удобен говорител, жълти медии и национален ефир. Няма факти, само обидни предположения. Вместо да се повдигнат важните въпроси, се търси удобен виновник. Защо животът в планината се възроди? Защо отново виждаме сърни, вълци и мечки? Има ли случайности в това, или е плод на години борба с бракониери, които унищожават животни за развлечение? Защо изчезнаха дървосекачите? Това ли е резултат от дългогодишни усилия за опазване на вековната букова гора, за която местни заинтересовани лица заплашваха, че ще бъде изсечена? Някой интересува ли се за мигрантските канали, които те помогнаха да се контролират?
Дейността им беше законна и извършвана с разрешение от Министерството на околната среда и водите. Всяко мое взаимодействие с тях стана тема само, за да бъдат отклонени вниманието и отговорността от разследващите. Помагал съм им открито, наред с много други.
Финансово подкрепих закупуването на електрически мотори, за да не уплашат животните по време на обходите. Целта им беше да демонстрират, че малък, но добре подготвен екип може да опазва значителни територии. Ако имах съмнения, нямаше да участвам, и не съжалявам за нито един момент.
Те не само, че опазваха природата, а я разбираха дълбоко. Сред най-добрите пещерняци в България бяха, а и сред най-добрите подводни водолази в света, с изключителна подготовка, дисциплина и респект към живота.
Твърдението, че пътеката е била „затворена“, е невярно. Минавал съм по нея многократно и тя бе използвана нормално от туристи. Ако има информация, която подкрепя обвиненията, тя трябва да бъде предоставена на разследващите. Всичко останало е клевета, особено когато става дума за хора, които не могат да се защитят.
Обществото не трябва да остава безразлично на случващото се в планините – безмилостна сеч, изчезващи животни, канали, превърнати в магистрали. Няма да позволим на никого да очерни паметта на мъртвите. Всички, които сме ги познавали, можем да говорим за тях само в положителен аспект – добродушни и скромни хора, избрали да се борят с неравен и често жесток враг.
Какво точно е предизвикало трагедията, не знаем. Но текущите събития са ужасяващи и отразяват болезнената истина за системата, в която живеем. Независимо от трудностите, мотивацията на всеки един от нас да остане тук и да се бори за по-добро бъдеще трябва да е все по-силна.