Свежен Младенов е от онези актьори, които не просто играят роли – те ги живеят. Познат от театъра и киното с впечатляващи превъплъщения в „Под прикритие“, „Доза щастие“, „Вездесъщият“, „Чума“ и „Пътят на честта“, той се завръща на големия екран с нова силна роля в комедията „Рожден ден“ на режисьора Ивайло Пенчев, която излиза по кината на 7 ноември.
В лентата Младенов влиза в образа на Сашо – мъж, който се лута между грешките и желанието да започне начисто. „Опитвам се никога да не съдя героите си. Всеки човек може да сгреши, но важното е да има силата да поиска прошка“, споделя актьорът.
Филмът събира изключителен актьорски състав, сред които покойният Васил Банов, Меглена Караламбова, Стефан Денолюбов и Станимир Гъмов. За Младенов работата с Банов е оставила дълбока следа:
„Най-запомнящото се у него беше безкомпромисността. Като каже нещо – го прави. И очаква срещу себе си същото. Това беше личният му пример.“
За ролите и предизвикателствата
Свежен Младенов признава, че го привличат предизвикателствата, а не леките задачи:
„Интересно ми е, когато една роля е възможно най-далеч от мен. Тогава вътре в мен се случва нещо ново, нещо, което ме разширява като човек.“
Сред любимите му театрални роли са Чарли Гордън в „Лабиринт“ и Поп Кръстьо във „Великденско вино“. В киното с особена топлота говори за „Чума“, а филмите на Ивайло Пенчев определя като „чисто удоволствие и кеф от това, че си част от нещо, което ще зарадва хората“.
За живота извън сцената
Когато не е на екран или сцена, актьорът намира спокойствие в семейството и морето:
„Жена ми и децата ми ме презареждат. Морето също – то винаги ми носи радост.“
🕊️ За мечтите и смелостта
„Бих искал да съм по-смел, по-свободен. Да рискувам повече и да следвам мечтите си без страх.“
Свежен не крие, че мечтае един ден да участва в западна продукция, но добавя с усмивка:
„Първо да постигнем нещо тук, пък тогава ще мислим за филма за живота ми.“
💬 За младите хора и света днес
„Да уважават и да обичат хората. Ако всички го правим, светът ще бъде друг.“
И накрая, с думите, които сякаш обобщават цялото му светоусещане:
„Обичта – не любовта, а обичта към хората – може да спаси света. Когато обичаш, спираш да мислиш само за себе си.“