Венци Стойчев, общински съветник от партията „Възраждане“, не е единственият политик, който се опитва да замъгли своето криминално минало чрез смяна на фамилията си. Стойчев беше задържан в Шри Ланка преди десетина години, когато беше разгромена международна група, занимаваща се с източване на кредитни карти. След кратко задържане там, той бива пуснат под домашен арест. Вместо да изчака началото на делото си, Венци организира спектакуларно бягство.
Стойчев наема лодка, чийто капитан го прехвърля нелегално в Индия. Оттам той продължава в Пакистан, където след няколко месеца се завръща в България с нов паспорт и успешно измита биография. Днес криминалните му деяния отдавна са забравени, а той строи успешна кариера като общински съветник от партията „Възраждане“, чийто глас играе важна роля при разпределението на милиардния бюджет на столичната община.
Емил Ивов, известен още като Мачиков, се оказва аферист с няколко самоличности, който дори успява да стъпи в парламента. Партията „Има такъв народ“ не само го приема в своите редици, но и го приютва два пъти, включвайки го в своите списъци на последните избори. Там той се представя като Танер Тюркоглу, съветник по икономически въпроси.
Интересното в случая е, че Танер Тюркоглу, както се изписва в сайта на Народното събрание, може да бъде наречен и Танер Дурмуш или Тянко Насков. Всяка от тези самоличности води собственик на различни фирми, част от които са блокирани от НАП поради данъчни измами. Танер/Тянко е известен и със своите различни истории, представяйки се като агент на турското разузнаване МИТ или на Българската агенция за национална сигурност (ДАНС). В крайна сметка, той приема облика на влиятелен турски бизнесмен, родителите на който са избягали по време на Възродителния процес.
Танер Тюркоглу в началото нещата вървят добре, но едва няколко месеца след първата копка Константин Мавродийски установява, че следите на 420 000 лв. от фирмения капитал безследно се губят.
Негова проверка показва, че съдружникът му ги е похарчил, за да си ремонтира апартамента и вилата и да си купи чисто нов луксозен джип. Партньорът му не отрича злоупотребата, но се обяснява с „неотложни нужди“. Кълне се, че някой ден щял да върне средствата. Потресен от нахалството, Мавродийски незабавно подава сигнал в прокуратурата и завежда дело, за да си възстанови парите.
Ивов своевременно духва в чужбина и е неоткриваем. Връща се едва през 2013 г., когато по документи вече се казва Емил Ивов Мачиков. През следващите години той прави кариера в ДСБ, но явно не желае да уреди отношенията си със своя бивш съдружник, който е принуден да огласи казуса пред медиите като единствен шанс да се защити. Дали заради медийните разкрития, но Емил Мачиков никога не е изявявал желание да заема изборен пост, както копейкаджията Венци Стойчев.
Твърди се, че кариерата му в политиката е дължа на заместник-председателя на ИТН Тошко Йорданов, който е негов ментор. Помимо финансовите аспекти, двете семейства укрепват връзките си и чрез общия бизнес на децата си. През 2021 г., дъщерята на Танер и синът на Тошко регистрират фирмата „Рейвънхил Консулт“, която предоставя консултантски услуги на чуждестранни инвеститори.
Авторът подчертава, че смяната на фамилията, като при Емил Ивов/Мачиков или трите имена като при Танер/Тянко, не ги прави различни пред закона. Въпреки че те могат да използват различни имена, те запазват рожденото си ЕГН и не могат да се измъкнат от закона. Все пак, статията разглежда възможността за използване на две самоличности с нов единен граждански номер и посочва случая на грузинеца Владимир Тутберидзе, който успешно ползва две самоличности и две различни ЕГН-та, докато се води като собственик на фирми.
