Днес отбелязваме църковния празник Възнесение Господне (Спасовден). Той се чества винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.
Според Новия завет 40 дни след възкресението си Иисус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
На този ден в подножието на Елеонската планина Христос се въздигнал в небесата. В народния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден е свързан с култа към мъртвите.
Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница. Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви.
Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните и бездетните. На сутринта се гадае за изхода от болестта по водата в зелената паница.
Плува ли в нея цветец или листо, изходът ще е благоприятен, затова от водата трябва да се пие в продължение на 40 дни.
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Денят е професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите, както и на шофьорите. Градският си празник честват в Ахелой, Долна Баня, Китен и Тръстеник.