„Моята китара не е предмет. Тя е продължение на самата мен“, споделя в едно от своите интервюта рок иконата Джоан Джет. И има причина за това – китарата се е превърнала в инструмента, който бележи по-голямата част от музиката за последния век.
Целите стилове на рока и блуса разчитат на китарата, за да построи музиката за песните и зададе тона им – нежен и лиричен, разкъсващ сърцето от меланхолия или дерящо агресивен.
Затова и много често китаристите на дадени групи са не по-малко известни и емблематични, колкото и самите фронтмени.
По този начин обаче сравненията между отделни китаристи са неизбежни и споровете по темата „Кой е по-велик с китарата“ са ставали причина за не един и два разгорещени спора.
От уважаваното музикално списание Rolling Stone представят своя класация на Топ 250 на най-великите китаристи на всички времена.
Това е втората им подобна класация след 2011 г., като от изданието посочват, че тогава са включили предимно по-стари и класически рок китаристи, докато сега целта им е да покажат пълния обхват в еволюцията на китарния звук.
Така най-ранният участник, попадащ в класацията, е иконата на американския фолк Елизабет Котън, родена през 1893 г., а най-младият е инди рок изпълнителят Линдзи Джордан, роден през 1999 г.
Списъкът включва рок, джаз, реге, кънтри, фолк, блус, пънк, метъл, диско, фънк, боса нова, бачата, конгоанска румба, фламенко и много други стилове.
Вътре има както големи виртуози на китарата като Стив Вай и Джими Пейдж, така и музиканти с далеч по-примитивно звучене като Джони Рамон от The Ramones.
Интересно решение е, че от списанието поставят на някои позиции не само един китарист, а двама, като идеята е, че работата им като дуо е увеличила усещането им за гениалност.
Именно това богатство и желанието на Rolling Stone да покажат по-широка палитра от стилове и влияния може да накара много читатели могат да намерят подредбата за доста… спорна.
Оттам обясняват, че в подбора си са заложили повече на чувственото свирене, наличието на новаторски и свежи идеи и оригиналността пред чисто техническата прецизност.
100. Кери Кинг – Slayer (траш метъл);
99. Тосин Абаси – Animals as Leaders (прогресив метъл);
98. Линк Рей (рокендрол);
97. Стивън Молкмъс – Pavement (инди рок);
96. Марк Нопфлър – Dire Straits (рок);
95. Мери Тимони – Helium, Autoclave, Wild Flag, Ex Hex (пост пънк, инди рок);
94. Джо Сатриани (рок, хард рок);
93. Лео Носентели (фънк);
92. Wata (експериментален рок, метъл);
91. Кат Коор (реге);
90. Мдоу Моктар (африкански рок, блус);
89. Лу Рийд – The Velvet Underground (рок, алтернативен рок, глем рок);
88. Кърт Кобейн – Nirvana (гръндж);
87. Пойзън Айви – The Cramps (пънк рок, психобили);
86. Сони Шарок (джаз);
85. Лари Карлтън (джаз фюжън, рок, поп);
84. Мъди Уотърс (блус, кънтри блус);
83. Дейв Мъри и Ейдриън Смит – Iron Maiden (хеви метъл);
82. Уес Монтгомъри (джаз);
81. Бърт Дженш – Pentangle (фолк рок);
80. Дерек Тракс (блус, рок, джаз);
79. Ърни Айсли – The Isley Brothers (R&B, соул, рок);
78. Чарли Кристън (джаз);
77. Уили Нелсън (кънтри);
76. Джоан Джет – The Runaways, Joan Jett and the Blackhearts (рок, хард рок);
75. Ричи Блекмор – Deep Purple, Rainbow, Blackmore’s Night (рок, хард рок);
74. Джей Маскис – Dinosaur Jr. (алтърнатив рок, инди рок);
73. Хъбърт Съмлин (блус);
72. Джон Маклафлин (джаз);
71. Франко Луамбо – TPOK Jazz (джаз);
70. Джанго Райнхарт (джаз);
69. Роби Робъртсън (рок, фолк рок);
68. Лес Пол (джаз);
67. Кевин Шийлдс – My Bloody Valentine (алтърнатив рок);
66. Рай Кудър (рок, блус, етно рок);
65. Арън Тибо „T-Bone Walker“ (блус);
64. Кери Браунстийн – Excuse 17, Sleater-Kinney (пънк рок, инди рок);
63. Ричард Томпсън – Fairport Convention (фолк рок);
62. Питър Грийн (блус рок);
61. Джон Мейър (поп рок, блус, соул);
60. Скоти Мур – The Blue Moon Boys (рокенрол, рокабили);
59. Робърт Фрип – King Crimson (прогресив рок);
58. Алекс Лайфсън – Rush (прогресив рок);
57. Търстън Муур и Лиѝ Раналдо – Sonic Youth (гръндж);
56. Джони Мар – The Smiths (алтърнатив рок, инди поп);
55. Мик Тейлър – John Mayall’s Bluesbreakers, Rolling Stones (рок, блус);
54. Бони Райт (блус, фолк рок);
53. Трей Анастасио – Phish (рок);
52. Джон Лий Хукър (блус);
51. Том Верлен – Television (рок);
50. Елмор Джеймс (блус музикант от 50-те);
49. Пи Джей Харви (рок и алтернативен рок);
48. Къртис Мейфийлд (соул);
47. Дейвид Евънс „Едж“ – U2 (рок);
46. Франк Запа (прогресивен рок, джаз рок);
45. Стив Кропър (R&B, соул);
44. Джони Рамон – The Ramones (пънк);
43. Джони Грийнуд и Ед О’Брайън – Radiohead (рок);
42. Върнън Рийд – Living Colour (алтърнатив метъл);
41. Бо Дидли (рокенрол, блус);
40. Джон Фейхи (американски фолк, кънтри, блус);
39. Чет Аткинс (кънтри, рокендрол);
38. Ангъс и Малкълм Йън – AC/DC (хард рок);
37. Пийт Таунсенд – The Who (рок);
36. Елизабет Котън (американски фолк, блус);
35. Ерик Клептън (рок);
34. Джери Гарсия – Grateful Dead (рок, блус);
33. Брайън Мей – Queen (рок);
32. Джак Уайт (рок);
31. Джордж Харисън – The Beatless (рок);
30. Нийл Йънг (рок);
29. Еди Хейзъл (фънк, соул);
28. Дейвид Гилмор – Pink Floyd (рок, психеделичен рок);
27. Бъди Гай (блус, рок);
26. Ани Кларк „Сейнт Винсент“ (поп, инди рок);
25. Джон Фрушанте – Red Hot Cilli Peppers (алтернативен рок);
24. Джеймс Бъртън (рокенрол, рокабили, блус);
23. Джеймс Хетфийлд и Кърк Хамет – Metallica (траш метъл, хеви метъл);
22. Албърт Кинг (блус);
21. Ранди Роудс – Ozzy (хеви метъл);
20. Стиви Рей Вон (блус);
19. Фреди Кинг (блус, фънк);
18. Том Морело – Rage Against the Machine и Audioslave (алтернативен рок);
17. Мейбел Картър (кънтри);
16. Робърт Джонсън (блус);
15. Кийт Ричардс – Rolling Stones (рок);
14. Принс (рок, поп);
13. Тони Айоми – Black Sabbath (хеви метъл);
12. Джими Нолън – китарист на Джеймс Браун (соул, фънк);
11. Карлос Сантана (латино рок);
10. Дуейн Олман (блок, джаз, рок);
9. Джони Мичъл (фолк рок);
8. Би Би Кинг (соул, блус, блус рок);
7. Найл Роджърс (поп, R&B);
6. Розета Тарп (блус, госпъл, рокенрол);
5. Джеф Бек (блус рок);
4. Еди ван Хален – Van Halen (рок, глем рок);
3. Джими Пейдж – Led Zeppelin (хард рок);
2. Чък Бери (рок, блус);
1 Джими Хендрикс (рок).
Ясно е, че нито една подобна класация не може да се направи по обективен начин, така че споровете по темата доколко е адекватна подредбата на Rolling Stone са неминуеми. Ясно е, че от списанието са заложили действително повече на разнообразието от стилове и жанрове, отколкото на известност и култов статут.
В това отношение те наистина са постигнали добър баланс, в който има както представители на тежкия метъл, така и на джаз, соул, блус и дори реге. Друг е въпросът, че изоставянето на идеята за техническата способност на китаристите за сметка на тяхното въображение… е твърде субективен фактор, който поставя личното мнение на класиращите за това кой има по-творчески подход над всичко останало.
Подобни класации никога няма да угодят на всекиго. Нещо повече – сигурен съм, че едва ли в самата редакция на Rolling Stone са напълно доволни от подредбата – все ще има някой недоволен, че неговият фаворит е изпаднал твърде назад, неизбежно е.
Затова като нищо след още 10-15 години да направят нов прочит на най-великите китаристи на всички времена.
/webcafe.bg
