За първи път от 148 години насам на „Уимбълдън“ модерните технологии ще решават вместо реферите на линиите която топка е добра и коя е излязла в аут „Преди много години се съгласих да ми платят с няколко сандвича и безалкохолна напитка за положените усилия“, спомня си с усмивка Томас Суини и поглежд
а дяволито към колежката си Полин Еър, която е успяла да си издейства доста по-добро възнаграждение, изразяващо се в няколко луксозни сака и намаление при покупка на билет за събитието. „Знаете ли какво? През всичките тези 16 години на корта нито веднъж не съм се сещала да си поискам пари.
За мен самото участие в подобно грандиозно събитие беше достатъчен стимул да си взема отпуск и да се отправя към Лондон“, допълва Полин Еър, която заедно с колегата Томас тази година ще гледат мачовете по телевизията. Двамата се оказаха безработни заради една камара машинарии.
Но така е с модерните технологии – те променят света, без да се вълнуват от човешките емоции. Тази година голямата промяна засегна и натъпкания с традиции „Уимбълдън“. За първи път от 148 години насам най-старият и най-престижен турнир от Големия шлем ще се проведе без съдии по линиите.
Тяхната работа е поета от електронна система, която еднолично ще решава коя топка е в аут и коя не е.
Това не е решение в последния момент – още миналата година организаторите на елитното тенис състезание предупредиха, че и те като колегите им от Australian Open и US Open ще се доверят на роботите, които почти никога не бъркат в отсъжданията дори да става дума за по-малко от милиметър разстояние.
„Знаехме, че един ден светът ще се промени, но да осъзнаеш един факт не означава, че на всяка цена ще го възприемеш. Все си мисля, че аз и останалите ми колеги на линиите бяхме част от голямото шоу. Спомнете си само нашите костюми.
Гордеехме се, че сме най-добре облечените съдии в световния тенис и всеки от нас носеше с неизмеримо удоволствие тези изключителни униформи. Хората усещаха нашите чувства и самите те сякаш се зареждаха на корта. Не са само зрелищните битки между най-големите тенисисти в света.
„Уимбълдън“ беше по-добър от останалите именно защото се вглеждаше в детайлите. Сега ние си отиваме, но модерните технологии няма да могат да ни заместят като присъствие и дух.
На хората ще им липсват видеоповторенията, които показваха дали аз или някой колега на линията е сбъркал или е отсъдил правилно, въпреки че дори машината се е затруднила да отсъди“,, заявява още „безработната“ вече съдийка Полин Еър, която в последните години си е докарвала по около 200 паунда на м
ач. Но както вече стана дума – в случая парите не са важни и организаторите не си правят някакви тънки сметки как да спестят някоя и друга английска лира. Идеята е всичко да става по-бързо и качествено, защото роботизираното око очевидно разполага с несравнимо по-голям капацитет от човешкото.
В чест на истината не всички от съдиите ще бъдат отпратени завинаги.
Миналата година са били ангажирани 300 мъже и жени, а за тазгодишното издание на „Уимбълдън“ бяха поканени 80 съдии, които в общи линии са нещо като отряди за бързо реагиране, ако жегата вземе че разтопи платката на някои от роботите, които следят за случващото се на корта и той излезе от строя.
Единствената добра новина за всички тези опитни кадри е, че ще могат да кандидатстват за работа по време на Roland Garros. Откритото първенство на Франция остана единственият голям турнир, който все още отказва да влезе в крака с общата мода и да заложи на компютри вместо на хора.
„Пенсионираните“ насила рефери обаче предупреждават, че предоверяването на машините ще има определени последствия. До този момент съдийстването на линията беше възприемано като задължително стъпало за изкачване за всеки, който се е прицелил към стола на главния съдия.
„Младите колеги ходеха да следят за случващото се на детските турнири, привлечени от морковчето – днес помагай на децата, утре може да си на линията на мач от „Уимбълдън“, а после се готви да си този, който раздава правосъдие на финала на турнира.
Сега машините ще вършат всичко важно и на хората ще спре да им се занимава с тази работа“, категорична е Полин Еър. Другият проблем според нея е липсата на онази категоричност, която осигурява човешкото присъствие на корта.
„Да бъдеш съдия на линия означава да разполагаш със силен глас, който да отпуснеш на воля, ако топката е излязла в аут. Автоматичните съобщения са доста по-тихи и това води до объркване сред състезателите.
Призна го и нашият номер 1 Джак Дрейпър, който в един от последните си мачове се чудеше какво е отсъдила системата. Звучи сякаш самата машина не е сигурна в своето решение и това със сигурност разконцентрира някои от състезателите“, допълва още Полин Еър.
И в случай че тези препятствия ви се струват твърде дребни и лесни за пренебрегване, си помислете колко губи тениса от онези препирни между играчите и съдиите около тях.
Сега кортът е максимално разчистен от човешко присъствие и на нервака Рубльов ще му е трудно да си намери в чие лице да излее гнева си, за да създаде световен скандал, както го направи на турнира в Дубай. Ами опитния шегаджия и скандалджия Джокович?
И той обичаше да контактува по един или по друг начин с хората, които се грижеха за перфектното протичане на мача. Днес ги няма съдиите, но утре ще изчезнат и децата, които осигуряват сянка на почиващите си тенисисти. Нищо чудно модерни роботи да поемат и техните задължения.
И тогава онази случка с Джокович, който накара момчето да седне на неговото място, а той да държи чадъра, ще останат просто спомени от едно по-простичко, но и далеч по-емоционално минало.