Подготовката на политическата програма на досегашния президент изглежда ще се основава на патриотични и консервативни принципи, според проф. Здравко Попов, президент на Института за публична политика, който коментира в предаването „Денят на живо” по NOVA NEWS. Той смята, че е нужно да се направи смяна на съществуващия модел и предвиди предстоящо „политическо земетресение”.
Професорът отбеляза, че президентът Радев е в състояние да се възползва от актуалните обстоятелства, както национални, така и международни. Според него Радев вероятно ще предизвика нова политическа програма, която да бъде по-патриотична и по-консервативна. Попов припомни, че е очаквал подобен ход още през 2020 г., но тогава президентът е предпочел да завърши мандата си и да натрупа опит, докато неговите политически партньори от „Продължаваме Промяната-Демократична България“ легитимират присъствието му в политиката.
В контекста на нов Основен закон, Попов посочи, че такъв документ вероятно е вече наличен. Той цитира интервю с проф. Емилия Друмева, в което тя споделя, че е участвала в разработването на този проект, който вече е готов за обсъждане и потенциална легализация.
Дипломатът коментира също решението на премиера в оставка Росен Желязков да подпише Хартата на Съвета за мир, докато Радев отказа поканата на Доналд Тръмп. Според Попов, Радев е отказал, тъй като поканата е била отправена в качеството му на държавен глава, а той вече е взел решение да се оттегли от поста и е искал да избегне неясноти.
Съветът за мир, според него, представлява елитен клуб, който цели преформатиране на световния ред и нова структура на сигурността. Тръмп желае да стане глобален лидер и да създаде нови платформи, подобни на „G5“, към които да се присъединят Китай, Индия, Русия и САЩ.
Попов също така подчерта, че инициативата на Тръмп поставя Европейския съюз в сложна ситуация, представлявайки сблъсък между „политическия реализъм“ на Тръмп, ориентиран към интереси и експанзия, и „политическия идеализъм“ на Европа, основан на принципи и ценности от времето на Студената война. Той обясни, че в Съвета влизат за начало страни с предимно нонлиберални и антилиберални режими, което затруднява приемането на този модел от лидери като Антонио Коща и Урсула фон дер Лайен.