В последната година 430 лекарства изчезнаха от българския пазар, като за някои от тях дори няма алтернатива. Най-сериозно засегнати са пациентите с онкологични заболявания и астма. Произведителите не намират българския пазар за атрактивен, което поставя здравето на пациентите под риск.
Здравният икономист Ардаки Шарков коментира, че производителите търсят максимално добра цена, за да задоволят нуждите на пациентите, като същевременно се съобразяват с пазарната регулация. Според него, всяко влияние върху ценоопределянето на дадени продукти в дългосрочен план води до дефицити, каквито в момента се наблюдават в България.
Шарков посочи, че всяка година средно 200 разновидности на определени лекарства изчезват, принуждавайки пациентите да ги търсят в аптеки в други страни от ЕС. При болничното лечение, което е още по-регулирано, ситуацията е по-сложна и вносът се осъществява чрез различни механизми, което увеличава цената.
Той уточни, че в рамките на ЕС, включително България, следват специфични регулации, прилагани чрез външно и вътрешно ценово рефериране. При външното рефериране, продуктите се сравняват с данни от 10 държави от ЕС – за същия продукт, опаковка и брой таблетки. Най-ниската цена, която бъде установена, става референтна за България.
При вътрешното рефериране, ако в конкретната група лекарства има аналог, цената се понижава до най-ниската предложена от аналогичния продукт.
Шарков коментира, че при продукти, заплащани от НЗОК за домашно лечение, пациентите доплащат, а в случаите с протоколни лекарства, компаниите покриват разликата от 25%. Проблемът е свързан и с демографската криза, която не е само български феномен.