Марксистът-ленинист Нгуен Фу Чонг, който ръководеше Виетнам повече от десетилетие, почина на 80 години. Той беше известен с успешното икономическо развитие на страната и умелото лавиране във външната политика между Китай и САЩ, което беше наречено „бамбукова дипломация“, предава Ройтерс.
От месеци Чонг изглеждаше слаб и немощен на публични събития или напълно отсъстваше от тях. В четвъртък неговите задължения като партиен лидер бяха поети от президента То Лам. Виетнамската комунистическа партия съобщи в петък, че Чонг е починал „поради старост и сериозно заболяване“.
Нгуен Фу Чонг стана генерален секретар на Виетнамската комунистическа партия през 2011 година, което му даде ключови лостове на властта в еднопартийния авторитарен режим. Той също така служи като президент на Виетнам от 2018 до 2020 година.
През 2017 година Чонг започна известната си антикорупционна кампания, наречена „пламтящата пещ“, която оказа значително влияние върху икономиката и обществената администрация. Чонг подкрепяше политика на „повече приятели, по-малко врагове“, като сравняваше подхода си с гъвкавостта на бамбука.
Тази позиция достигна връхната си точка с посещението на президента Джо Байдън в Ханой през септември миналата година, когато Виетнам повиши дипломатическия си статус със САЩ до най-високото ниво. Три месеца по-късно отношенията с Китай също бяха засилени при посещението на президента Си Дзинпин.
Кампанията на Чонг срещу корупцията доведе до арести и принудителни оставки на висши служители. Въпреки усилията му, корупцията не беше изкоренена.
В края на 2022 година страната беше разтърсена от най-голямата финансова измама досега с ареста на имотния магнат Чонг Ми Лан и масово изтегляне на депозити от контролирана от нея банка.
Чонг успя да се задържи на власт въпреки здравословните си проблеми, като през 2021 година си осигури рядък трети мандат като генерален секретар. Под негово ръководство Виетнам продължи да се развива икономически, постигайки среден годишен ръст на БВП от 5.8% през последното десетилетие.
Нгуен Фу Чонг е роден и израснал в предградията на Ханой в семейство на фермери. Той беше женен и имаше син и дъщеря, които, за разлика от много други деца на висши служители, са обикновени държавни служители.