Дори арест не спря Борислав Гуцанов от политиката, седесар гонил Атанас Зафиров с брадва Предатели, пешки в дворцов преврат, революционери… Какво ли не чуха за себе си в последната седмица Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов, които поведоха отстраняването на Корнелия Нинова.
За 10 дни те станаха едновременно най-хвалените и най-критикуваните хора в партията.
Миналия вторник Корнелия Нинова подаде оставка като лидер на БСП заради катастрофалните резултати на партията на изборите, които не само затвърдиха мястото ѝ на пета политическа сила, но и я поставиха само на 3% от критичния минимум за влизане в парламента.
Тогава всички си мислеха, че това е поредният театър на Нинова (вече два пъти тя подава оставка, но след това се отказва) и тя започва предизборната си кампания за прекия вот наесен. Този път ще е докрай, зарече се обаче тогава човек от близкото ѝ обкръжение.
И само пет дни по-късно се оказа, че този път Нинова май наистина си отива. Но някой трябваше да свърши “мръсната работа” и изненадващо с това се заеха най-близките ѝ хора – заместниците ѝ в партията Атанас Зафиров, Кристиан Вигенин и Владимир Москов, и организационният секретар Борислав Гуцанов.
Нейните хора. Всички те дълго и упорито подкрепяха лидерката и макар да не ѝ спестяваха критики очи в очи, мълчаха поне публично след всяка нейна грешка. Не са казали остра дума лично срещу нея и до днес.
Но пешките станаха офицери във войната срещу нея, с ясното съзнание, че всичко, което ще се стовари отгоре им, няма да е добро. Самата Нинова ги нарече пешки в дворцов преврат.
Те се виждат като по-мощни фигури, които си разделят постовете и така връщат колективното управление на партията след годините вождизъм на Нинова.
И ако Вигенин и Москов остават встрани – първият отива в Брюксел, а вторият се връща в Гоце Делчев, на първа линия на фронта застанаха Зафиров и Гуцанов. Кои са те? Борислав Гуцанов е роден през 1967 г. във Варна, а Атанас Зафиров – през 1971 г. в Бургас.
Очевидно обаче са загърбили враждата на двата морски града и си работят добре в тандем. И двамата имат афинитет към военните въпроси и отбраната. Гуцанов е доктор по военнополитически проблеми на сигурността.
Той е син на капитан I ранг Гуцан Гуцанов – дългогодишен командир на “Подводния флот” на Военноморските сили на България. Завършил е първо ВВМУ “Н. Вапцаров” с корабоводене на граждански флот, но след това и Военна академия “Г. С.
Раковски” със специалност “Стратегическо ръководство на сигурността и отбраната”, след това и курс по “Методика на научните изследвания” пак там.
Във военната академия е учил и Зафиров, който след дипломирането си в “Български език и история” и след това магистратура по финанси във Великотърновския университет, има магистратура и по национална сигурност.
Работи много по тази тема, бил е председател на комисията по отбрана в 46-ото и 47-ото НС, както и начело на Съвета по отбрана към Националния съвет на БСП. Носител на медала за заслуги на Международната конфедерация на офицерите от резерва към НАТО-СИОР.
И двамата са депутати с много мандати зад гърба си. Съвпадение е, но парламентарният им път започва по едно и също време – влизат за първи път в 42-ото НС през 2013 г.
Разликата е, че Зафиров е осми мандат и е бил избиран не само от родния Бургас, но и от Сливен, Враца, сега Велико Търново, докато Гуцанов вече седем мандата все представлява родната Варна.
И при двамата партийното членство е по наследство, минали са през всички нива в партийната кариера – от местни и областни лидери до Националния съвет и Изпълнителното бюро.
Имат опит в местното самоуправление – Гуцанов е бил общински съветник във Варна, а Зафиров е работил в общинската администрация в Бургас. Гуцанов става член на партията през 1988 г. През 1995 г.
влиза в Градския съвет на БСП-Варна, а малко по-късно е избран за председател на организацията и остава такъв няколко мандата. През 2009 г. е избран за член на Националния съвет, от същата година е член и на Изпълнителното бюро с прекъсвания.
Дори бе сочен за наследник на Стратега в БСП Александър Лилов. През 1995 г. става общински съветник. 10 години по-късно застава начело на Общинския съвет във Варна. И е такъв до март 2010 г. когато по времето на Цветан Цветанов като вътрешен министър е арестуван в операция “Медузите”.
Тежковъоръжени барети нахлуват в дома му рано сутринта и го задържат пред очите на съпругата му и децата му. Арестът е по разследване срещу неизвестен извършител за предполагаемо престъпление по служба за източване на общинската фирма “Градски транспорт” чрез сделки за покупка на автобуси.
Заедно с него са задържани още няколко човека, сред които бизнесменът Даниел Славов, по-известен в града като Дидо Дънката. Гуцанов остава 2 месеца под домашен арест. А само 3 г. по-късно осъжда държавата и в България, и в Страсбург.
Определя ареста си като политически и саморазправа, за да смени ГЕРБ управлението на Варна. Случилото се не му попречва да остане в активната политика през всичките тези години. Връзката Гуцанов-Нинова минава през омраза и любов През 2019 г.
лидерката повежда война с организацията във Варна, начело на която е Гуцанов. И тъй като той отказва да си тръгне сам, “Позитано” използва слабото представяне на местните избори, за да свали доверие от него и да го отстрани. Изненадващо през 2022 г.
Нинова не само го реабилитира, но и го издигна до организационен секретар на партията. След това той се превърна в един от най-близките ѝ. Атанас Зафиров също бе от най-тясното обкръжение на лидерката. Той влиза в екипа ѝ след конгреса през 2016 г.
, на който си прави отвод от лидерската битка, а накрая е избрана Корнелия Нинова. След това тя го включи в Изпълнителното бюро. На 50-ия конгрес на партията през 2020 г. е избран за зам.-председател по коалиционна политика.
Зафиров наследява идеите на комунизма от баща си и дядо си, става член на БСП през 1990 г. – няколко месеца след като е навършил 18 г. и десетина дни след преименуването на партията от комунистическа в социалистическа.
По това време е първокурсник във Великотърновския университет, а първите стъпки в БСП прави с преподавателя си, а по-късно и зам.-шеф на партията Бойко Великов.
Младият социалист се включва дейно в антистачния комитет във вуза, докато негови състуденти окупират аудитории с призив за оставка на правителството на Андрей Луканов и забрана на БСП.
А сам разказва, че първата си предизборна кампания е запомнил с това как разярен седесар го гони с брадва, след като е налепил фасадата на къщата му с червени плакати. През 1994 г.
става учредител на структурата на Българска социалистическа младеж във Велико Търново и участва активно във всички кампании до 1997 г. След това структурата, в която членува, минава към Евролевицата, а Зафиров, разочарован, се връща в родния Бургас.
В следващите години се отдалечава от партийната дейност, посветен на работата и семейството си. До 2001 г., когато влиза в предизборната кампания на Георги Първанов за президент. През 2005 г. е кандидат за депутат в листата, водена от лидера Сергей Станишев.
Усърдната му работа е забелязана и започва партийното му израстване – стъпка по стъпка. Следват години на успехи и разочарования в партията, учредител е на “Дискусионен клуб за активна политика” в бургаската организация, след това е част от т.нар.
“Отбор на победата” – младите социалисти начело с Кирил Добрев, които през 2009 г. направиха кампанията „България – Презареждане“, учредител е на Младежкото обединение в БСП. През 2006 г. става областен координатор на партията в Бургас, след това и председател, влиза в Националния съвет.
До момента, в който загърби Нинова и оглави БСП, поне временно. Поне засега пешките май станаха царици.