Как българската действителност може да шокира един японец? Както се знае, последователите на дзенбудизма на практика не обръщат внимание на нищо, което може да наруши тяхното спокойствие.
Но все пак първият японец във варненския футбол – Атсуши Курокава, се сблъска с нещо в крайморския град, което успя да разклати вътрешното му равновесие. И това се оказаха… бездомните кучета. „В Япония нямаме такива и никога не бях виждал.
Когато видя такова на улицата във Варна, съм леко стресиран. Дори бих казал – не много леко. Веднъж в първите си дни в клуба отидохме с човек от клуба да вечеряме и аз видях улично куче.
Притесних се и отказах да изляза от колата, въпреки че ме убеждаваха, че няма да има никакъв проблем“, разказва с усмивка полузащитникът, който е избрал варненския „Спартак“ за трамплин към европейския футбол. Агентът му предлага конкретната оферта и той решава да се пробва.
Гледа мачове на отбора и стилът на игра му харесва, затова се съгласява. „Честно казано, не знаех много за България. Но преди да се съглася, гледах няколко мача от първенството“, обяснява Атсуши. Така се изписва на японски името на първия японски футболист във Варна.
Според него за всеки японски футболист е удовлетворение да играе в чужбина, защото така придобива опит. Смята, че основна част от стила на тукашната игра е топката да се подава по-често.
Когато свикне, смята, че ще заиграе по-добре, макар все още чака дебюта си в родната Първа лига заради проблеми с работната виза. Иначе Курокава е десетка. Не като номер, а като позиция на терена. Тоест атакуващ полузащитник. Но понякога може да бъде ползван и като опорен халф.
Със сигурност амбициите му са да използва „Спартак“ като трамплин към трансфер в клуб от Западна Европа, макар да не го декларира пряко. Отчита обаче разликите в играта на отборите от Стария континент и Азия „Може би европейският футбол е по-опростен.
Специално в японския футбол непрекъснато е възможно да се види как 10-те полеви играчи се втурват в атака, а след малко пак всички се връщат в защита“, анализира японският халф. Любимият му японски футболист, заради когото е избрал да се пробва в този спорт, е Акихиро Иенага.
В момента халфът е на 38 години и играе в „Кавасаки Фронтале“. Иначе идол от игралите в европейските топпървенства е Андрес Иниеста. Той е и любимият му спортист и модел за подражание. Харесва, разбира се българското кисело мляко. В Япония се продава точно с такъв надпис – Bulgarian yogurt.
Българската кухня му харесва, особено шопската салата заради сиренето. Но все пак сушито е друга работа, отново с намигване отговаря Атсуши.