Южна Корея започна своето председателство в Съвета за сигурност на ООН като непостоянен член, свиквайки отворена среща по въпроса за правата на човека в Северна Корея. Последната такава отворена среща е била през август миналата година.
Целта е да се обърне внимание към положението с човешките права в Корейската Народно-демократична република (КНДР) като заплаха за международния мир и сигурност, а също и да се подчертае близката обвързаност между ядреното разоръжаване и програмите за правата на човека на фона на все повече доказат
елства, че режимът в КНДР нарушава човешките права, използвайки принудителен задграничен труд за финансиране на ядрената си програма.
Ситуацията с правата на човека в КНДР отдавна е на дневния ред на Съвета за сигурност на ООН, още откакто Комисията по разследване на човешките права в КНДР към ООН публикува доклад през 2014 г.
, в който се заключава, че правителството на КНДР е отговорно за систематично и грубо нарушаване на правата на човека, достигащо до престъпления срещу човечеството. Основавайки се на молбата на Общото събрание на ООН, Съветът за сигурност обсъждаше проблема всяка година до 2018 г.
, когато администрацията на Тръмп свика срещи на върха с лидера на КНДР, Ким Чен Ун. След като САЩ започнаха да променят позицията си през 2020 г. и след серия от неформални срещи, членовете на Съвета успяха да възобновят дискусиите.
Съветът да сигурност на ООН и по-рано е обсъждал множество проблеми на човешките права, свързани с КНДР, включително недохранване, принудителен труд и принудителни изчезвания. Сред тях сериозна тревога предизвиква принудителното репатриране на севернокорейски бегълци обратно в КНДР.
Широко известно е, че севернокорейски бегълци, принудително върнати в КНДР, биват подлагани на мъчения, жестоко, нечовешко или унизително отношение, наказания и ред други нарушения на човешките права.
Възможно е да бъдат подлагани и на най-тежки наказания, като екзекуция, ако бъдат обявени за „предатели“.
Върховният комисар на ООН, както и представители на САЩ и Великобритания призовават в Съвета по сигурност всички държави да се въздържат от принудително репатриране на севернокорейци и да им осигурят закрилата, от която се нуждаят.
Специалният докладчик на ООН за положението с правата на човека в Народно-демократична република Корея, Елизабет Салмон, също призова трети страни да се въздържат от принудително репатриране на севернокорейски бегълци в КНДР, в съответствие с принципа на забраната за връщане.
Този принцип, който е установен в съгласие с обичайното международно право и следователно е задължителен за всички държави, предвижда, че никой не може да бъде принудително репатриран в страна, където има основателни причини да се смята, че този човек ще бъде изложен на риск от непоправими щети при
завръщането си, включително преследване, измъчване, малтретиране или други сериозни нарушения на човешките права.
Освен това специалният докладчик на ООН особено подчертава защитата за избягали жени, тъй като много от тях са били подложени на насилие по полов признак, включително домашно и сексуално насилие.
Принудителното репатриране на бегълци от Северна Корея е адресирано в Съвета за човешките права към ООН, както и в агенциите по човешките права към ООН.
Всъщност по време на четвъртия универсален периодичен преглед на състоянието на правата на човека в Китай през януари тази година, Република Корея за първи път призова за повече закрила за бегълците от Северна Корея, обръщайки се към Китай, който към момента е член на Съвета по правата на човека къ
м ООН, да не репатрира принудително бегълци от Северна Корея, в съгласие с принципа на забрана за връщане. Това идва в отговор на докладите, че Китай е репатрирал стотици севернокорейци в КНДР на 9 октомври 2023 г.
По-нататъшни доклади от граждански групи установяват, че Китай принудително е репатрирал още стотици през април тази година. Позовавайки се на тези доклад, експертите от ООН изпратиха общо писмо до Китай през юли 2023 г.
, изразявайки тревога за неминуемия риск от сериозни нарушения на правата на човека непосредствено след принудителното връщане на севернокорейците в КНДР.
Но в отговор Китай твърди, че въпреки че признава принципа за забрана за връщане като страна по Конвенцията за статута на бежанците на ООН от 1951 г., не го намира за приложим към тези севернокорейци, тъй като той се отнася само до „бежанците“ така, както те са дефинирани в Конвенцията от 1951 г.
Китай отдавна поддържа позицията, че избягалите от Северна Корея не са бежанци с основателен страх от преследване по политически или религиозни причини и следователно трябва да бъдат разграничени като нелегални мигранти, които отиват в Китай по икономически подбуди.
Въпреки това множество експерти на ООН и по правата на човека утвърждават, че прилагането на принципа за забрана за връщане не се ограничава до бежанци, той е приложим за всички хора, независимо от техния статус, доколкото съществуват основателни причини да се смята, че тези хора биха били в риск о
т сериозни нарушавания на човешките им права при завръщане. Принципът се открива също в Конвенцията против мъченията и в други инструменти по човешките права, които са приложими за всички хора.
Въпреки това, тъй като Китай не приема този подход, ще бъде много трудно да се осигури ефективна закрила за избягалите от Северна Корея.
Китай поне би трябвало да се стреми да уважава волята на бегълците по отношение на това дали те избират да отидат в Южна Корея, или в друга трета страна за защита на своите основни човешки права.
Но съществува надежда Китай да преосмисли позицията си, тъй като страната става все по-съзнателна по отношение на глобалната си репутация и собственото си минало във връзка с правата на човека.