Иван Демерджиев изрази готовност да поеме поста служебен министър.
Президентът Румен Радев значително промени политическата структура в България след оставката си.
Илияна Йотова, първата жена президент на България, е известна с кариерата си в телевизията, преди да заеме поста на „Дондуков“ 2.
Депутатите отново не успяха да съберат необходимия кворум на третия опит.
Един мъж е получил счупен нос и сътресение след побой в дискотека, като е бил завързан с белезници и ритан в главата.
В Русе е обявен неучебен ден заради усложнените зимни условия.
Днес Конституционният съд слага край на ерата „Радев“, след девет години на „Дондуков“ 2.
Агенцията на Ивет Лалова отговори на обвиненията за употреба на допинг.
Народните представители не успяха да разгледат предложенията за промени в Изборния кодекс. По време на регистрацията бяха отчетени по-малко от 121 депутати, а зам.-председателят Костадин Ангелов три пъти обяви липса на кворум. Той съобщи, че следващото заседание ще се състои на 28 януари.
Групите на „Продължаваме промяната – Демократична България“, „Възраждане“, „Алианс за права и свободи“, „Морал, единство, чест“ и „Величие“ не участваха в регистрацията.
Точката с промените в Изборния кодекс бе добавена извънредно на 22 януари, но след бойкот от опозицията и недостатъчен кворум, тя беше отложена за 23 януари.
Възможно е изборите да се проведат на 29 март. Конституцията задължава президента да назначи служебно правителство преди насрочването на изборите. След обявяване на датата за изборите, промяна в нея изисква ново решение. Първите две парламентарни сили настояват за гласуване в последната неделя на месеца. Периодът между 4 и 12 април е считан за неудобен за избори, поради пролетната ваканция на учениците и предстоящите празници.
Ако на 28 януари отново не бъде постигнат кворум, това не променя автоматично датата на изборите, но може да удължи процеса. В случай на нова липса на кворум, изборите биха могли да се проведат по действащия Изборен кодекс или да се отложат. Всеки провален кворум ще съкрати времето за приемане на новите правила.
Първият опит за разглеждане на промените в Изборния кодекс не успя на 21 януари поради липса на кворум, въпреки че предложението на Костадин Ангелов получи 116 гласа „за“.
След заседание, продължило над 14 часа, Правната комисия одобри на второ четене значителни изменения в Изборния кодекс, приключвайки дебатите в 01:30 ч. след полунощ.
Основната новина в изборния процес е въвеждането на оптични скенери, които автоматично ще преброяват бюлетините. Депутатите задължиха Министерския съвет да осигури необходимата техника в срок от един месец.
Ако новите машини не бъдат доставени навреме, следващото гласуване ще се проведе с наличните устройства и хартиени бюлетини. Експертите прогнозират, че преходът към новата технология ще отнеме поне 12 месеца, което може да доведе до логистични затруднения за предстоящите избори.
В последните години на преден план излизат два основни модела на гласуване: изцяло електронни устройства и хартиени бюлетини. В момента обаче на дневен ред е и трети вариант – оптичните сканиращи устройства, които комбинират традиционното гласуване с автоматична обработка на данни. Процесът започва с ръчно попълване на бюлетината, след което избирателят я поставя в скенера, който разчита маркировките и автоматично записва гласа в електронния протокол.
Ключовото предимство на новата система е наличността на „хартиена следа“. При съмнения в резултатите, оригиналните бюлетини могат да бъдат преброени ръчно.
Ценовият диапазон на едно сканиращо устройство е между 3 500 и 6 000 долара, а за България се предвиждат нужди от близо 12 000 броя, което предполага инвестиция над 80 млн. лева само за техниката.
Допълнителни разходи ще включват консумативи и обучение на членовете на избирателните комисии.