Ръководителите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция за приходите (НАП) подписаха споразумение за сътрудничество, предаде БНТ.
Целта е да обединят усилията си срещу нелоялни практики от страна на търговците при преминаване към еврото от началото на следващата година.
На съвместен брифинг ръководителят на НАП Румен Спецов отбеляза, че подписаното споразумение и предприетият контролен процес не са продиктувани само от еврото, но и защото трябва да има спокойствие в гражданите, че те няма да бъдат измамени или да заплащат цени, които са необосновано вдигнати.
Вече са започнати проверки в търговски обекти на територията на цялата страна, като обхватът на проверяваните стоки ще бъде разширяван, в момента е в 14 основни хранителни групи, обясни Спецов и добави, че проверките ще обхванат и услугите, ресторанти и други.
Целта е да няма необосновано вдигане на цените, освен ако няма ясни причини за това, подчерта шефът на НАП.
Румен Спецов обясни, че регулаторите няма как да кажат на търговците с каква надценка да работят, но могат да искат да разберат доколко тя е основателна, кои са факторите, довели до повишаването на тази цена. Ще се проверяват и доставчици при нужда.
Той се обърна към търговците, като изтъкна, че там, където има повишена цена, очаква от следващия месец да има и по-голямо платено ДДС и беше категоричен, че нелоялните търговски практики ще бъдат строго санкционирани.
Председателят на КЗП Мария Филипова посочи, че започнатите съвместни проверки на КЗП, КЗК и НАП са били безпрецедентни по своя обхват.
Тя посочи, че вече се наблюдава практика в големите търговски вериги, които вече слагат цените в евро и лева, като в червено е обозначена цената в евро, което предизвиква объркване в потребителите, понеже с този цвят се обозначават намаленията. Това заблуждава потребителите, изтъкна тя.
Председателят на КЗК Росен Карадимов благодари на колегите си и обясни защо се налага подписването на споразумението – всички регулатори имат функции и даде пример с вдигането на цените – НАП и КЗП могат да изискват икономическо обяснение защо са вдигнати цените на определени стоки и услуги, а КЗК
няма право, но ако един търговец се споразумее със съседа си и двамата вдигнат цените, КЗК има методите да търси отговорност на тези търговци, докато НАП и КЗП нямат този инструмент. Карадимов изтъкна, че синхронът между трите регулатора е ключов и посъветва никой да не подценява това.