Зазидаха живо коте в стена в Бургас, спасиха го след 9 дни
Прокурорската служба разследва инцидент с побой пред дискотека във Видин
Съдът освободи шофьора, който причини фаталната катастрофа край Телиш, срещу 8000 евро
Собствениците на имоти в „Елените“ организираха протест: Искат възстановяване на електричеството и водоподаването
Петото „да“: На Силвия Къдрева бе предложено да стане служебен премиер и тя прие
Четвъртото „да“: Маргарита Николова също е согласна да бъде служебен премиер
Предстоят промени в зоните за паркиране в София
Митов: Това са глупости, изборите не зависят от МВР
След оставката на Румен Радев и правителството, България навлезе в нов конституционен ред. Илияна Йотова, която встъпи в длъжност президент до края на мандата съгласно основния закон, завърши първия етап от консултациите и има петима кандидати за служебен премиер, които приеха поканата. Сега конституционният процес продължава по установен график. Следващите часове и дни ще бъдат критични след избора на Йотова.
От петимата кандидати, Йотова трябва да избере един. Няма законово определен срок, в който да обяви решението си, но политическата логика предполага това да стане в рамките на няколко часа след консултациите.
Президентът издава първия указ, с който назначава избрания кандидат за служебен министър-председател.
Следващата процедура: Избраният премиер получава мандат за съставяне на кабинет.
След назначението, служебният премиер започва подбора на своя екип.
Срокът: По Конституция (чл. 99, ал. 5) няма фиксиран срок за съставяне на кабинета, но обикновено на „Дондуков“ 2 е траело около 7 дни.
Премиерът представя на президента Йотова структурата и състава на Министерския съвет.
След като приеме предложението на премиера, Йотова трябва да издаде нов указ.
Указът за кабинета назначава служебното правителство.
Указът за изборите: Важно е, че съгласно чл. 99, ал. 5 от Конституцията, с акта за назначаване на служебното правителство се насрочват и нови избори.
Срокът за изборите е двумесечен (точно 60 дни) от датата на подписване на указа. Ако Илияна Йотова подпише документа на 1 февруари, изборите трябва да се проведат в рамките на следващите осем седмици.
Календарът за 2026 г. обаче поставя предизвикателство пред ЦИК и държавния глава. Цветница ще бъде на 5 април, а Великден – на 12 април. По закон и традиция избори не се насрочват по време на големи християнски празници, за да не се нарушава правото на почивка и пътувания.
Ако процедурата протича по план, най-вероятните дати за вота са 29 март (преди празниците) или 19 април (Томина неделя), стига това да попада в конституционния срок от 60 дни.
Указът на Илияна Йотова за назначаване на служебен кабинет и насрочване на избори е неделим. Тя не може да назначи правителство днес, а да определи датата за изборите след седмица. Тази мярка бе въведена с последните изменения в Конституцията, за да се предотврати ситуация на „безтегловност“ с временно правителство без ясна перспектива за нов парламент. След подписването, указът бързо се публикува в „Държавен вестник“ и задейства графика на ЦИК.
Веднага след обнародването на указа, служебното правителство полага клетва пред Народното събрание, а не пред президента, както беше преди.
Парламентът не се разпуска: 51-вото Народно събрание продължава да работи до момента, в който новите депутати полагат клетва.
Основната задача на новото правителство ще бъде организирането на предсрочните избори в рамките на тези 60 дни.