Големите градове търсят устойчива растителност и нов тип изолация на сградите, в здравеопазването на фокус хипертониците След близо година, в която всеки месец светът отчита температурни рекорди и се учи да живее в турбожегите, и големите български градове са изправени пред предизвикателството да се
адаптират към трайните климатични промени. Екстремни горещини изискват дългосрочни стратегии за промяна на градската среда – архитектурна, растителност, специална грижа към жителите, чието здраве е застрашено. Какво предприемат местните администрации, проучиха кореспонденти на “24 часа”.
Вeлико Търново въвежда иновативна система за напояване на дърветата по улици и паркове в града, за да не съхнат и с короните си да пазят сянка в жегите. Тестово ще се започне с 30 дървета, на които чрез капково напояване ще се осигурява влага в продължение на седмица.
Поръчани са специалните чували – резервоари, очаква се още от другата седмица те да бъдат поставени в един от парковете на града, за да се провери ефективността им в борбата с климатичните промени.
Ежегодно по улиците се засаждат към 300 нови дръвчета, които, освен да създават зелена и приятна среда, да пречистват въздуха и създават прохлада.
В старата столица засега не предвиждат да раздават безплатна минерална вода, нито да оросяват улиците – всички водоноски на общинското предприятие са в село Никюп, където заради стари водопроводи и липса на дебит в местния водоизточник страдат от безводие и са на строг воден режим.
В Бургас ще бъде създадено звено от специалисти, които ще предлагат и координират прилагане на различни решения как населението на града да се напасне към горещините. “Тенденцията е необратима и трябва да търсим решение на проблема.
Мерките засягат строителство, озеленяване, здравеопазване, инфраструктура”, коментира кметът Димитър Николов. Например изолациите при фасадите на сградите вече трябва да бъдат съобразени с по-високите температури. В сферата на здравеопазването пък трябва да се помисли за хипертониците.
Бургас е на границата на умерения и субтропичния климат, но влиянието на субтропика е все по-осезаемо. Решенията и препоръките за адаптиране към глобалното затопляне ще дават от специализираното звено.
Общината вече обяви, че търси специалисти с експертиза в сферата на геонауките, екологията, урбанистичното планиране, инженерството, архитектурата, общественото здраве. Звеното за устойчивост и климатична адаптация като мозъчен тръст ще действа като постоянна структура към общината.
Вече е в ход промяна в озеленяването на града – през последните години на много места бяха засадени по-топлолюбиви храсти и дървета. “Практиката показа, че много от по-старата растителност изсъхва и трябва да бъде заменяна с друг вид”, обясни Николов.
По основни улици и обществени пространства вече има средиземноморски растения като аризонски кипарис, пирамидален кипарис, пиния, атласки кедър и др. Освен че изглеждат красиво, те осигуряват и по-голяма видимост на шофьорите и не произвеждат листопад.
Палмите в града вече не са само декорация за заведения, а растат на много места, без да се налага да се култивират в саксия или да се увиват в найлон през зимата. Между блоковете на завет дори се забелязват и бананови палми, а маслиновите дръвчета вече не изненадват никого.
Розовото фламинго не е характерно за нашите географски ширини, но вече е част от пейзажа. Екзотичните птици на Атанасовското езеро привличат туристи, които не вярват на очите си, че в България наблюдават красивата гледка.
Сезонът за плаж също се удължи почти до края на октомври, когато морето още става за къпане. Дългият сезон се усеща във всички морски общини.
Ако преди почивка на морето през май се струваше рискова, сега е нормално големи групи да идват още по Великден, а хората с каравани се настаняват на брега от края на април. Зимата пък почти изчезна в морския град, който и без това рядко виждаше сняг.
В краткосрочен план в Бургас се правят заслони от жегата на обществени места, където се образуват опашки Редовно на места с голям пътникопоток се раздава безплатно минерална вода. А гробищният парк ограничи погребенията в следобедните часове заради няколко случая на припаднали хора.
София дава приоритет на засаждането на все повече дървета, особено край улици и булеварди, защото са най-уязвимите на горещини точки. Приоритет са миенето и оросяването на улиците, има и мерки за защита на покриви от прегряване.
Преди няколко години Столичната община изготви съвместно с експерти от Софийския университет план за адаптация към климатичните промени на район “Люлин” чрез цифров двойник.
Пилотният проект позволява да се правят симулации и да се картографира степента на уязвимост на територията за климатични и други природни рискове. Освен това да могат да се разработят модели за смекчаване на негативното влияние на очакваните промени върху района с хоризонт 2050 г.
Идеята е да се създаде прототип за решение, който после може да бъде мултиплициран. Още през 2019 г. пък бяха проучени добрите практики за топлинните острови (за явлението топлинен остров виж вдясно).
Сред тях са създаване на “синьо-зелени” арки за прохлада в градска среда и синя и зелена акупунктура. В условия на екстремно високи температури препоръчителна мярка е защитата на фасади на високи сгради от прегряване, както и на важни транспортни възли.
Трябва да се разработи и пътна карта за използването на площите на покривите на сградите за дейности, свързани с климата. Пловдив е традиционно горещ град и температури от порядъка 36-38 до 40 градуса не правят особено впечатление. Засега общината не раздава вода.
“Пловдив е може би един от градовете с най-много чешми, които работят. Във всеки парк ги има. Отделно фонтаните и водните площи функционират”, казват от градската управа.
Обмисля се и създаване на зелени пояси около града и социализиране на коритото на Марица Това в Париж отдавна е практика – градски плаж край бреговете на Сена, на който жителите на френската столица и туристи търсят спасение от жегите.
“Изработва се програма за качеството на атмосферния въздух и когато тя се приеме, общината ще кандидатства за 10,7 млн. лева по ОП “Околна среда”, допълниха от дирекция “Екология”.
Една от мерките е за превръщането на така наречените кални петна – пустеещи места, където ще бъдат направени поливни системи и зелени зони. Но всичко това засега е в сферата на намеренията.
В центъра на София с няколко градуса по-горещо спрямо покрайнините – градски топлинен остров Температурата в София се е вдигнала с цели 3-4 градуса спрямо тези в крайградските райони в Софийското поле, сочи проучване на “Екип на София”. В науката това се нарича градски топлинен остров.
София е строена и продължава да се строи и организира така, че задържа прекалено много топлина. А един от основните проблеми вследствие на изменения климат и високите температури е повишената консумация на енергия и разходите за охлаждане. Така към 2050 г.
ще харчим за охлаждане поне 10% от енергията, която градът потребява, докато през 2015 г. този процент е бил близо до нулата. Използването на климатици обаче води до все повече изпускане на горещ въздух.
Те създават и други проблеми – енергията, която изискват, в България идва най-често от замърсяващи източници. Това влошава качеството на околната среда и здравето.
И чрез отделяните газове допринася за общия парников ефект, който на свой ред влияе на топлинния остров и на екстремните климатични явления. Отделен проблем е качеството на енергопреносната мрежа. При повишено потребление за охлаждане тя трябва да е подготвена да издържи.
Мръсният въздух в градските зони също допринася за образуването на топлинен остров, като улавя слънчевата радиация и я задържа в приземния слой на атмосферата, при което пък се генерира още топлина.
Освен това в момента не съществуват регулации, според които застрояването да се съобразява с въздушните течения. “Екип на София” събра експерти от много сфери с идеи за града, а лицето им – арх. Любо Георгиев, се присъедини към коалицията ПП-ДБ-СС и стана съветник на кмета.
Малко след изборите напусна “Московска”, но концептуалните разработки на екипа остават на разположение на столичната управа. Едно от предлаганите решения е сградите и настилките да поемат и излъчват по-малко топлина. Което става с използването на материали, които я отразяват.
Например геополимерна боя върху бетонните повърхности не е скъпо решение, най-добре е да е бяла. Трета стъпка са зелените покриви. След анализ следва да се направи план къде да се насърчават зелените покриви и къде инсталациите за производство на енергия от възобновяеми източници върху покривите.
Естествените повърхности отразяват по-добре слънчевата светлина и не я поглъщат, съответно и не я изпускат в градския въздух. Растителният покрив, както и вертикалното озеленяване най-добре отвеждат топлината, защото растенията могат да се охлаждат чрез изпарение.
Хладният въздух над зелените покриви пък може да се ползва като входящ на климатични и вентилационни системи, с което да повиши тяхната енергийна ефективност. Но растителните покриви не заместват уличното озеленяване и парковете.
Климатичната адаптация изисква още да избираме по-светлите цветове на фасадните облицовки, да съобразяваме отворите на прозорците с географските посоки, задният двор да не е паркинг, а зелена площ, да намалим ползването на автомобили за сметка на градския транспорт и велосипеди.
Предлага се и въвеждането на т.нар. екосистемни услуги – инвеститорите да заплащат по-скъпо за строителство, което ограничава възможностите на екосистемите да ни пазят от топлина.