Януари беше решаващ за Калин Терзийски, подобно на героите от Радичков. На 25 януари 2023 година, често наричаният „скандален“ писател и художник пусна в социалните мрежи фейк за собствената си смърт, заявявайки „Бог да прости грешната му душа“. Някои от близките му приятели реагираха адекватно: „Стига бе, Кайо, я се стегни“. Други го оплакваха жив, а трети директно написаха, че шегата му е неприемлива, предизвикваща Съдбата и гневеща Господ. На четвъртия ден от 2025 година Калин Терзийски отново изненада с предложение: „Приятели мили, бях решил да направя изложба, но тъй като вероятно умирам, предпочитам да продам тридесетте си картини на каквито и да е цени, за да не стоят сами в ледения ми дом в Банкя“. Пет дни по-късно той опроверга себе си – не умира, въпреки много високото кръвно налягане, предизвикано от негативни емоции и червено вино, но може да се случи всеки момент, както на всички останали в света, напомня „Филтър“.
В края на миналата седмица брат му Светослав Терзийски съобщи във Фейсбук, че Калин е починал на 22 януари. И този път това е окончателно. На 55 години – възраст, в която мъж с неговите качества би трябвало да е на върха на силите си, дори да е от изгубеното поколение, жертва на القديم и новото време.
В последните си постове във Фейсбук, преди да се отправи към Отвъдното, Калин Терзийски публикува кратки откъси от новата си публицистика. Един от тях е: „Ей, пак съм пиян, по дяволите, по ангелите и по проститутките от Лъвов мост. Продължавам романа си РОДИНА. Сега ще разкажа за прадедо Кольо Рибата, на когото е кръстен тате Кольо. Той умря в ръцете ми и каза, че иска да умре. Имам предвид тате. Беше жълт. А дедо Кольо Рибата бил бохем, пиел заедно с цар Фердинанд в Дианабад, ловял пъстърва в реката, а след като пропил три имущества, купил на църквата в Димитровград, Драгалевци или Дърбант венчило от сребро за църквата. После един бръснар му отрязал една пъпка на лицето и той умрял от рак, с изпаднало око и лице“.
Друг текст е с ироничен уклон към Бойко Борисов, Делян Пеевски и Румен Радев: „В стремежа си да бъда напълно искрен, ще кажа, че обичам родната ни власт и искам да се любя с нея“. Видимо, в последните си дни отново е бил разпънат между социалния и личния гняв, които определяли писанията и поведението му.
Часове след съобщението за смъртта на Калин се разпространи слух, че той сам е избрал смъртта. Бог често присъства в неговото творчество, макар че Терзийски никога не е приемал религиите сериозно. „Те отричат и погазват вярата, те са проявления на алчност и завист, инструмент на властта за разделение и установяване на надмощие. Религиите са нагъл социален феномен, който заличава човешкото и личното. Добрият вярващ винаги ще е добър към другия добър и вярващ, както и към злите и невярващи – както ни е казал нашият добър Бог“.
Но Терзийски имаше категорична философия за съществуването извън творчеството. „Да живееш само като ядеш, спиш и се размножаваш, е трагично – това е материален цикъл на смъртта. Всичките ни усилия отиват в нищото. Единствено актът на творене откъсва от безсмисления цикъл на раждане и умиране. Не казвам, че си безсмъртен само когато пишеш или рисуваш! Човекът твори, когато осмисля дори пиенето на чай. Моето рисуване се опитва да поведе хората на приятно пътешествие из Културата, да я видят като огромно невиждано богатство с безброй пътеки и коридори“.
Калин Терзийски беше сериозно издаван – сборниците му с поезия и проза, романите му „Алкохол“, „Лудост“, „Войник“, „Любовта на 45-годишния мъж“ получиха широко одобрение. Той беше сред най-оригиналните автори и на „Филтър“. Но след години на въздържание отново изпадна в капана на алкохола и финансови затруднения.
Калин, колоритен мъж, истински романтик и поет, посвети значителна част от творчеството си на дамите, които докоснаха сърцето и душата му. Той не криеше, че актрисите са голямата му слабост. Когато се разчу за връзката му с Елен Колева, настъпи кратка тишина. Източникът на новината беше Ивана, съпругата му, която разпространи в социалните мрежи съобщение, че мъжът й е заживял с новата си муза. След това стана ясно, че Калин е редактор на „Мактуб“, първата стихосбирка на Елен Колева. Ода от него за нея потвърди чувствата им.
С Диана Димитрова, известна от сериала „Откраднат живот“, имаха „толкова разнообразни отношения“, че са подходящи „поне за една малка повест“. Калин споделяше, че в продължение на няколко месеца са били любовници, а след период на дистанция, станали близки приятели. Те дори издадоха обща книга с нейни илюстрации. Признаваше, че си приличат по изостреното чувство за справедливост. Наричаше я „много интересна“ и „огнено момиче“.
„С жена ми Ивана постигнахме такова съвършено разбирателство, че трудно ми е да повярвам. Тя не ме осъжда за моите връзки с жени, които е имало през годините. Те са факт при почти всички мъже – само че аз не ги крия. Честно е всеки да знае за тях, но не с цел да създават интриги. В любовта е редно да живееш открито. Разбира се, ако любимият ти човек е готов да живее с това. Чистота и откритост, но това не означава да станеш безчувствен“.
Определяше съпругата си Ивана като една от най-много описваните в съвременната литература жени. Тя се появява като героиня в два негови романа и в множество разкази. Според него, Ивана се споменава епизодично в творбите на Деян Енев, Мартин Карбовски и Тома Марков.
Калин обясняваше, че се бори за свободата на любовта в смисъл на хипи. „Свободата на не-притежаването, независимостта, равноправието и достойнството. Любовта не е да притежаваш някого, а да уважаваш него – като личност, не като функция. Не защото е изгодно или е твой, а защото е човек, който има право на свобода. Ако иска да живее с теб – чудесно! Ако иска да живее с още хора – също е добре! И най-важното – да не изпитваш лоши чувства към неговите избраници“.
Работи като дърводелец и медицинска сестра.
Получава присъда за дребно хулиганство, защото с Мартин Карбовски палят огън пред Народното събрание.
Още докато учи в Националната природо-математическа гимназия, Калин Терзийски започва да пише стихотворения в сюрреалистичен стил. Завършва медицина, специализира психиатрия и междувременно работи като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра. Четири години работи в психиатрията в Курило, като пише статии за вестници и списания. През 1997 година получава присъда за дребно хулиганство, след участие в протест, на който с Мартин Карбовски палят огън пред Народното събрание. В началото на века изцяло се отдава на писането – става сценарист на предавания като „Квартал“, „Лица“, „Каналето“, „Досиетата Хъ“, „Шаш“ и „Пълна лудница“. През 2006 година с Карбовски и Ангел Константинов основават литературния клуб „Литература*Диктатура“, където членува и брат му Светослав Терзийски.
През 2016 година участва в телевизионното риалити „Фермата“.