При висока инфлация и растящи цени, мнозина осъзнават, че парите им губят покупателна способност. Инфлацията води до покачване на цените на стоките и услугите с времето, което намалява стойността на спестяванията, ако те не се използват активно.
Според данни на НСИ, натрупаната инфлация в страната за последните пет години е около 41,4%, което показва, че цените на много елементи вече са почти наполовина по-високи в сравнение с преди половин десетилетие.
Част от хората разчитат на банкови депозити или налични средства, но когато лихвите по спестовни сметки не покриват инфлацията, реалната доходност става отрицателна. Въпреки че сметките растат, покупателната способност на средствата се понижава.
Анализи и исторически данни сочат, че активи като широко борсов индекс или качествено инвестиционно портфолио имат значителен потенциал за запазване и увеличаване на стойността си в дългосрочен план. Проучване на британския фондов пазар показва, че акциите предизвикват инфлацията през повечето десетилетия, докато кешът често изостава.
Примери от българския пазар през последното десетилетие илюстрират, че фондовите индекси могат да растат многократно по-бързо от инфлацията – в един от периодите основният фондов индекс в България е нараснал почти пет пъти по-силно от цените на потребителските стоки.
Инвеститорите в подобни ситуации обикновено прибягват до стратегии за диверсификация между различни класове активи – акции, недвижими имоти, суровини, както и инструменти, адаптирани към инфлацията. Тези подходи не гарантират бързо обогатяване, но намаляват риска от загуба на стойност на спестяванията и предоставят възможност парите да работят за собственика.
В условията на инфлация, средствата, които просто стоят на „безопасно място“, губят своята реална стойност. Инвестициите, които могат да нарастват поне с темпа на инфлацията, стават основен инструмент за тези, които искат да защитят и развият богатството си.