Експлоатират ги, мамят ги с наеми, живеят в ужасяващи условия – и въпреки това много българи в Гелзенкирхен или Дуисбург не искат да се връщат. За тях всичко друго е по-добро от предишния им живот в родината, пише „Дойче Веле“.
Авторът на „Вестдойче Алгемайне Цайтунг“ (WAZ) Синан Сат разказва, че хиляди мигранти по бедност от България и Румъния от години пристигат в Германия, надявайки се на по-добър живот.
Както сочат данните, в периода между 2013 и 2023 година в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия броят на българите се е увеличил от 31 097 на 106 164, а на румънците – от 49 154 на 168 711.
Но много от тези хора живеят в периферията на обществото, в жилища, където вероятно никой друг не би живял. Същевременно предизвикват недоволството на съседите – с планините от боклуци, шума и арогантното си поведение, посочва WAZ.
Затова за българите и румънците стават още по-трудно да си намерят жилище, тъй като много наемодатели не искат да застрашават хармонията в своите сгради.
Тъкмо поради това в градове като Гелзенкирхен и Дуисбург черният пазар на жилища процъфтява – съмнителни инвеститори купуват занемарени сгради, а подставени лица от България и Румъния влизат в ролята на посредници и отдават жилищата под наем за безбожни суми.
Междувременно тези „посредници“ дори са се сдобили с прозвището „жилищни сутеньори“, отбелязва германското издание.
„Пълно е и с мухъл, и с вредители“Колкото по-голяма е потребността от жилищна площ, толкова по-високи са цените и за посредничеството могат да се получат между 6000 и 7000 евро, са установили журналистите от WAZ.
Изданието цитира кметицата на Гелзенкирхен Карин Велге, която е загрижена за намирането на изход от ситуацията. „Става дума за съдбите на хора, които често са подмамени и експлоатирани от криминални банди. Същевременно ме вълнува опазването на социалния мир в нашия град.
Затова взимаме редица мерки, но рамковите условия зависят от ръководството на провинцията, на държавата, а и от ЕС.
“ „Ди Велт“ от своя страна посочва, че Гелзенкирхен е град, засегнат много от деиндустриализацията и сега е сред най-бедните германски градове, поради което му е още по-трудно да се справя с предизвикателствата, свързани с масовия приток на българи и румънци.
Германското издание посочва, че много от тях са неграмотни и трябва да бъдат убедени да изпращат децата си на училище. Градските власти се опитват да ги интегрират, но средствата за целта не достигат.
До момента градските власти в Гелзенкирхен са изкупили 17 обекта, както отбелязва WAZ, но все още има редица сгради, които остават на разположение на „жилищните сутеньори“.
В един от кварталите например, както споделя пред изданието очевидец, хората живеели „като в зоологическа градина“ – толкова плесен и вредители имало.
„Те се радват и на минимално заплащане“Това, че търсещите жилище приемат този вид „сделки“ и често плащат прекалено високи наеми, е свързано най-вече с тяхното незнание и с патриархалните структури, обяснява пред WAZ неназован познавач на обстоятелствата в Гелзенкирхен.
„Тези хора не са глупави, а само неосведомени.“ Повечето от тях, най-вече жените, не могат да четат и пишат, израснали с в гета и в контекста на корупцията и репресиите от страна на държавните органи в техните родни страни не изпитват никакво доверие към властите.
Информаторът изтъква: „Те не знаят как функционира нашата държавна система, кой какво плаща, какви пари изобщо получават и с какво разполагат в крайна сметка“. Не знаят например, че могат да им бъдат поети сметките за ток и за наем – но само след молба, подадена от тях.
„Това отваря вратите пред „сутеньорите“ и им дава възможност да трупат капитал.“ По правило семействата взимат на заем пари от роднини или познати, плащат първоначална вноска и поемат ангажимент да доплащат на посредниците.
Заради липсата на информация и на езикови познания обаче тези хора могат да извършват само нискоквалифициран и нископлатен труд. И често стават жертви на експлоатация, докато си търсят работа на трудовата борса в Гелзенкирхен, за да изплатят по-бързо дълговете си.
„Те се радват дори да намерят тежка работа от 80 часа месечно срещу минимално заплащане“, казва пред WAZ познавач на ситуацията. Затова не е чудно, че някои от тези хора тръгват по незаконни или криминални пътища, за да се разплатят.
„Понеже ако закъснеят с плащането, веднага пред вратата им ще застанат зловещи типове“. Престъпленията трудно могат да бъдат доказаниСамо че наличието на криминални структури не могат да бъдат официално потвърдени от градските власти, посочва WAZ – юридически издържани доказателства няма.
А и заради лош минал опит в родната си страна засегнатите не се обръщат към властите, казва информаторът на германското издание. „Те просто се страхуват, че ще загубят покрива над главата си – дори посредникът да им взима повече, отколкото е записано в договора.
“ Какво в такъв случай би могло да бъде решението? „Не да се създават гета, а да се строят повече социални жилища.“ А хората да бъдат обучавани да спазват правилата за реда, чистотата и времената за почивка.
Тъй като едно е ясно: „Хората от България и Румъния ще останат в Гелзенкирхен – за тях всичко друго е по-добро в сравнение с предишния им живот в родината.“