Всичко може, но не всеки го може – тези думи на акад. Благовест Сендов са толкова адекватни за днешния ден. Този свой любим цитат на академика припомни вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на негов паметник в двора на Факултета по математика в София. А акад. Сендов го можеше.
Ситуацията, в която той беше председател на Народното събрание през 1997 г., в никакъв случай не беше по-лесна, отколкото е днес. В нито един момент той не допусна да бъде нарушен авторитетът на най-високата институция – българския парламент.
И колкото да бяха нажежени онези мигове, нито за момент някой от политическите лидери не оспори начина, по който действаше в онези изключително трудни моменти председателят на българското Народно събрание акад. Сендов.
Когато в онази много тревожна обстановка беше достатъчна една клечка кибрит да бъде запалена, за да стигне България до гражданска война, и той е от хората, които не го допусна, продължи вицепрезидентката.
На откриването на паметника на световноизвестния български математик, изтъкнат държавник и общественик дойдоха десетки негови колеги, приятели, почитатели и семейството му. Акад. проф.
дмн Благовест Сендов е бил ректор на СУ, председател на БАН, председател на парламента и посланик на България в Япония.
Сред гостите бяха президентът Георги Първанов, трима бивши парламентарни шефове – Михаил Миков, Борислав Великов и Огнян Герджиков, ексдепутатите Татяна Дончева и Румен Петков, деканът на Юридическия факултет проф.
Даниел Вълчев, бившият министър на образованието Красимир Вълчев, както и авторите на паметника скулпторът Красимир Ангелов и архитектът Станислав Константинов. До съпругата Анна Сендова застана председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, който поднесе цветя заедно с внука му Благовест.
Ректорът на СУ проф. Георги Вълчев, зам.-ректорът и бивш декан доц. Първан Първанов посрещнаха и посланика на Япония Мичигами Хисаши. Радостен съм, че паметникът е пред факултета, защото пионерските неща той е направил тук, а те са фундаментални, каза акад.
Ревалски и припомни – активното участие на Сендов в развитието на изчислителната математика у нас, която роди българската информатика. Второто е системата, която въведе през 1971 г., а Европа възприе 30 г. по-късно – за бакалавър, магистър, докторант.
