След като в Токио записа исторически олимпийски финал за България в плуването – първи след 33 г., в Париж Йосиф Миладинов остана на 15 стотни и 1 място от влизане в полуфинал на 100 м бътерфлай, даде 17-о време, а първите 16 продължиха към голямата цел.
21-годишният пловдивчанин говори след края на сериите в олимпийския басейн в Paris La Defense Arena. – Каква е твоята оценка за плуването ти? – Аз дадох всичко. И накрая просто не ми стигна малко. Иначе мисля, че плувах доста добре. Като за сутрешно плуване смятам, че времето ми беше добро.
Придвижвах се отлично за сутрин, но просто времето не ми достигна да продължа. Аз самият се чувствах страхотно. Ако се бях класирал за полуфинал, съм сигурен, че на вечерно плуване щях да дам много повече от себе си и да плувам по-добре.
Но конкуренцията е доста голяма и просто малко не ми стигна, което е доста жалко. Но такъв е животът, мисля, че така е трябвало да стане и може би не ми е моментът на тези олимпийски игри, а на следващите. – Как бяха тренировките ти? – Бяха страхотни, от доста неща се лиших.
Особено в последните няколко месеца. Тренирах константно, сериозно, концентрирано, бях мотивиран, но ето на, така е трябвало да се случи. Нямам какво да кажа. Животът е такъв. Човек трябва да продължи да се бори. – За какво всъщност беше дошъл в Париж?
Със сигурност целта ти не беше просто влизане в полуфинал… – Надявах се да повторя това мое постижение от Токио – финал. Да вляза във финал и да се представя по-добре от Токио. Но както виждате, за полуфинал в Париж се класират 7 души с време под 51 секундни, а в Токио бяха един-двама.
Така че конкуренция, както виждаме, е доста голяма, но това не е оправдание. Изобщо не искам да се оправдавам с това, просто искам да кажа, че не ми достигна малко. – Боли ли да останеш на 15 стотни и едно място от първата цел, да си първа резерва за полуфинала? – Много е жалко.
Много съм разочарован. – Специално за сериите, какво време мислеше, че ще ти е достатъчно да плуваш? Около 51,30 – 51,60. Горе-долу там. Но повтарям, че като сутрешно плуване смятам, че самото плуване ми се получи, може би просто не бях още по-деен. Но това е спортът.
Трябва да го приема и да продължа напред. – Накъде е това напред? – Предстои ми почивка. Направих доста дълъг сезон, започнах тренировъчен процес от ноември-декември. Досега. Сигурно ще си взема почивка до кроя на август. И после ще го мисля.
Още не съм говорил с треньори, със състава на националния отбор. Още не знам каква ще е подготовката, какви ще са състезанията занапред. Но със сигурност няма да продължи това нещо така, да оставам извън полуфинали и финалисти.
Мисля, че това трябва да ме мотивира занапред, за да покажа истинския Йосиф. – Едва ли си имал време да мислиш за Лос Анджелис, но сега май ще започваш да гледаш натам? – Да. Лос Анджелис ще ми е една от основните цели.
– А имаше ли време покрай концентрацията, подготовката, да хвърляш поглед какво друго се случва в басейна, защото тук се родиха някои нови легенди в плуването? – Абсолютно. Доста страхотни плувания имаше. Видяхме невероятен рекорд на 100 метра кроул, световен рекорд.
Мисля, че единствата дисциплина, която не беше окей според класирания и времена, беше 100 м бруст. При световен рекорд 56 секунди първо място тук беше 59. Иначе мисля, че всички други се представят отлично.
Лео Маршан също беше страхотен – 200 бруст, 200 делфин едно след друго, макар и с час почивка. Направи две много силни плувания.