Кремъл поставя условия за установяване на постоянен контрол над окупираната Запорожка атомна електроцентрала (ЗАЕЦ), което предполага, че планира да анексира допълнителна територия в Украйна. Украинската служба на Greenpeace съобщи на 27 май, че сателитни изображения от началото на февруари 2025 г.
до 23 май 2025 г. показват, че Русия е положила 90 километра електропроводи близо до Азовско море в окупираните Донецка и Запорожка области. Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
Това са първите наблюдавани индикации, че Русия действа по дългогодишните си планове за свързване на ЗАЕЦ към руската електропреносна мрежа.
Ръководителят на руския държавен оператор на ядрена енергия „Росатом“ Алексей Лихачов заяви на 21 май, че „Росатом“ е разработил план за привеждане на ЗАЕЦ в „пълен капацитет“, което предполага, че Русия възнамерява да изведе реакторите от сегашното им състояние на студено спиране.
Седемточковото предложение за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп от април 2025 г. включваше клауза Украйна да си възвърне контрола над централата с участието на САЩ, а предложеният мирен план между Украйна и Европа също съдържаше тази клауза. Руските власти обаче многократно го отхвърлиха.
Те вероятно се възползват, че Украйна и Русия не са определили конкретни крайни срокове за следващите стъпки в мирния процес, за да забавят процеса напълно и да удължат войната.
Специалният пратеник на САЩ за Украйна генерал Кийт Келог заяви пред Fox News на 27 май, че Съединените щати са получили списъка с условия и срокове на Украйна за потенциален мирен договор и сега чакат Русия да представи своята версия, за да започнат да съгласуват позициите на двете страни.
Помощникът на руския президент Владимир Медински заяви след украинско-руските преговори на 16 май в Истанбул, че двете делегации са се съгласили да представят своите версии за евентуално бъдещо прекратяване на огъня, но не посочи краен срок.
Говорителят на руското Министерство на външните работи (МВН) Мария Захарова заяви на 27 май, че Русия подготвя своя версия на меморандума. Съветът на Европейския съюз (ЕС) одобри първата фаза от плана на Европейската комисия „ReArm Europe/Readiness 2030“.
На 27 май Съветът на ЕС обяви, че е приел регламент за създаване на финансов инструмент „Security Action for Europe“ (SAFE).
Той ще улесни общите усилия за обществени поръчки в областта на отбраната между заинтересованите държави членки на ЕС с цел повишаване капацитета за производство в областта на отбранителната промишленост. ЕС ще предостави до 150 милиарда евро (приблизително 170 милиарда долара) на държавите-членки.
Пакетът ще бъде от полза за Украйна, като позволи на Украйна да се присъедини към общите усилия за обществени поръчки и да прави военни покупки с компании от ЕС.
Украйна има право да получи финансиране чрез SAFE за закупуване на материали, включително боеприпаси; артилерийски системи; наземни бойни способности и техните поддържащи системи; защита на критичната инфраструктура; системи за противовъздушна отбрана; морски надводни и подводни способности; систем
и за дронове и борба с дронове; системи за командване, контрол, комуникации, компютри, разузнаване, наблюдение и разузнаване (C4ISTAR); защита на космическите активи; изкуствен интелект (ИИ); и системи за електронна война.
Петчастният план на ЕС „ReArm Europe“ е жизненоважен за краткосрочната и дългосрочната сигурност на Европа и е в съответствие с призивите на президента на САЩ Доналд Тръмп Европа да поеме по-голяма част от собствените си нужди от отбрана.
Западните съюзници на Украйна продължават да предоставят военна помощ на Украйна.
Шведското министерство на отбраната (МО) обяви на 26 май, че шведското правителство наскоро е одобрило финансиране на стойност 4,8 милиарда шведски крони (приблизително 499 милиона долара) за закупуване на материали в подкрепа на отбранителните способности на Украйна.
Пакетът отпуска 480 милиона шведски крони (приблизително 50 милиона долара) на Контактната група за отбрана на Украйна; над един милиард шведски крони (приблизително 104 милиона долара) за датския модел за обществени поръчки, който позволява на чуждестранни държави да купуват произведени в Украйна
материали за украинската армия; 418 милиона шведски крони (приблизително 43 милиона долара) за закупуване на оборудване в подкрепа на развитието на сухопътните бойни способности на Украйна; 550 милиона шведски крони (приблизително 57,1 милиона долара) и 546 милиона шведски крони (приблизително 56,7
милиона долара) съответно за чешката и естонската инициатива за боеприпаси; и над един милиард шведски крони (приблизително 104 милиона долара) за противовъздушна отбрана и закупуване на дронове с голям обсег за Украйна.