Руският президент Владимир Путин продължава да използва ядрени заплахи в кампанията за спиране на по-нататъшната подкрепа на Запада за Украйна.
По време на реч пред завършващи руски офицери на 21 юни той заяви, че Русия планира да доразвие своята ядрена триада като „гаранция за стратегическо възпиране“ и да поддържа баланса на силите в света.
Русия също така работи за увеличаване на своето конвенционално отбранително промишлено производство. Путин заяви по време на пресконференция във Виетнам на 20 юни, че Русия обмисля „намаляване на прага“ за ядрена употреба в руската ядрена доктрина.
Евентуално бъдещо стратегическо поражение на руските сили на бойното поле в Украйна ще доведе до „края на държавността на Русия“.
Путин вероятно манипулативно е приравнил руското поражение в Украйна с екзистенциална заплаха за руската държава, за да се позове на „изключителен случай“, в който съществуващата руска ядрена доктрина би позволила използването на ядрени оръжия.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
ISW продължава да счита, че заплахата от ядрена ескалация е основен аспект на способността на Русия да манипулира чуждестранните лица, вземащи решения, и е много малко вероятно да доведе до действителна ядрена ескалация поради ядрено и конвенционално възпиране.
Путин и руският външен министър Сергей Лавров продължиха да подчертават инициативата на Русия за създаване на алтернативна „евразийска архитектура за сигурност“, вероятно като част от продължаващите усилия за създаване на коалиция от приятелски държави, които да действат като алтернатива на Запада
и да подкопаят НАТО. На 21 юни Путин повтори намерението си да създаде „равна и неделима сигурност в Евразия“.
Путин заяви, че Русия е готова да обсъжда проблемите на евразийската сигурност с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Общността на независимите държави (ОНД), Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) и БРИКС и твърди, че Русия е готова да води дискусии с държави в Европа и НАТО, „когато са
готови“. Лавров по подобен начин подчерта усилията на Русия да формира „архитектура на евразийската сигурност, която да замени евроатлантическата система за сигурност“ на срещата на външните министри на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) на 21 юни в Алмати, Казахстан.
Лавров допълнително насърчи необходимостта от съвместни усилия за създаване на нова евразийска архитектура за сигурност и координация с други неуточнени многостранни организации на евразийския континент.
Той вероятно има предвид руските усилия за увеличаване на сътрудничеството с Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН), тъй като Путин сигнализира за интереса си към развитие на отношенията с АСЕАН по време на държавното си посещение във Виетнам на 20 юни.
Путин по-специално включи Виетнам – страна, която обикновено не е включена в политическите концепции за Евразия – в допълнение към Северна Корея в предложеното от него формиране на нова евразийска система за сигурност.
Путин за първи път положи информационната основа за тази евразийска структура за сигурност по време на посещението си в Китайската народна република (КНР) през май 2024 г.
, преди да я предложи в реч на 14 юни, в която той твърди, че „евроатлантическата система за сигурност“ рухва и че западните „схеми за сигурност и просперитет в Европа не работят“.
ISW продължава да оценява, че Путин и други висши руски служители вероятно ще продължат да засилват усилията си за създаване на коалиция от държави, които Путин би могъл да използва, за да се представи като алтернатива на НАТО, като същевременно подкрепят текущите информационни операции на Кремъл з
а невярно представяне на западните държави като единствените в Украйна поддръжници.
Руското министерство на външните работи (МВнР) разкритикува възраженията на Южна Корея и Япония срещу руско-севернокорейското споразумение за стратегическо партньорство и директно обвърза споразумението с инициативата на руския президент Владимир Путин за „Евразийска архитектура за сигурност“.
Южнокорейската информационна агенция Yonhap съобщи на 21 юни, че Сеул може да изпрати 155-милиметрови артилерийски снаряди и неуточнени системи за противовъздушна отбрана в Украйна, след като директорът на южнокорейската национална сигурност Чанг Хо-джин заяви на 20 юни, че Южна Корея ще отговори к
ъм руско-севернокорейското споразумение, като преразгледа политиката си, възпрепятстваща изпращането на помощ на Украйна.
Министерството на външните работи на Южна Корея привика руския посланик в страната Георгий Зиновиев на 21 юни, за да призове Русия да прекрати военното си сътрудничество със Северна Корея.
Зиновиев обвини Южна Корея, че се опитва да „заплашва и изнудва“ Русия и настоя, че сътрудничеството на Русия със Северна Корея не е насочено срещу никоя друга страна. Той твърди, че руско-севернокорейското сътрудничество помага за укрепване на стабилността на Корейския полуостров.
Директорът на третия отдел за Азия на руското МВнР Людмила Воробьова се срещна на 21 юни с директора на европейския департамент на японското МВнР Масаши Накагоме след въвеждането на нов кръг японски санкции, насочени срещу Русия.
Руското МВнР твърди, че японските санкции са „следващата стъпка към пълното унищожаване“ на руско-японските отношения, за които твърди, че са на най-ниското си ниво. Русия ще отговори на санкциите със „строги и болезнени контрамерки“.
Отговори на протестите на Накагоме относно руско-севернокорейското стратегическо партньорство, като очерта инициативата на Путин от 14 юни за създаването на „нова архитектура за сигурност на целия континент“ в Евразия.
Украинските сили нанесоха удари по петролни рафинерии и военни цели в Брянска и Астраханска области, Краснодарски край и окупирания Крим в нощта на 20 срещу 21 юни.
Украинският генерален щаб съобщи на 21 юни, че украинските дронове са атакували петролните рафинерии Афипски, Илски и Краснодар в Краснодарски край и петролната рафинерия в Астрахан в Астраханска област и нанесоха удари по неуточнени руски радари и станции за електронна борба в Брянска област и оку
пирания Крим в нощта на 20 срещу 21 юни и че украинските сили все още извършват оценка на щетите на бойното поле.
Украинският генерален щаб съобщи, че също са нанесли удари по склад на Шахед-136/131, военни тренировъчни съоръжения и няколко комуникационни и контролни пункта за дронове в Краснодарски край.
Оперативният щаб на Краснодарския край съобщи, че украински дронове са нанесли удари по неуточнени цели в Темрюкски и Ейски райони и петролната рафинерия Илски в Северски район и че отломки от украински дрон са паднали близо до Волна.
Руското министерство на отбраната (МО) твърди, че са били унищожени шест украински военноморски дрона в Черно море, 70 дрона над Крим и 43 дрона над Краснодарски край в нощта на 20 срещу 21 юни.
Руските блогъри твърдят, че украинските сили са изстреляли безпилотните самолети в няколко вълни вечерта на 20 юни, и предупредиха, че украинските сили може да извършат още мащабни удари с дронове в близко бъдеще.
Московският държавен университет (МГУ) обяви на 21 юни, че е отворил прием за магистърска програма по „стратегически комуникации, информация и хибридни войни“ под ръководството на руския ултранационалист и бивш депутат от Държавната дума Захар Прилепин и други избрани депутати от Думата.
МГУ прие първата си група студенти в тази програма през 2022 г., но по-късно се съобщава, че е прекратил програмата през декември 2023 г. поради финансови проблеми.
Съобщението на МГУ от 21 юни обаче предполага, че университетът е успял да рестартира програмата под надзора на видни ултранационалистически гласове като Прилепин.
ISW по-рано отбеляза, че магистърската програма вероятно е била предназначена за укрепване на идеологията, която е в основата на войната в Украйна.