Украинският президент Володимир Зеленски припомни колко важно е постигането на международен консенсус за продължаване на мирни преговори за прекратяване на войната в Украйна. Той направи изявлението по време на интервю за BBC, публикувано на 18 юли.
По думите му, светът трябва да развие единен консенсус относно възможното крайно състояние на войната в Украйна и да представи този консенсус на Русия, за да насърчи Русия да седне на масата за преговори.
Зеленски добави, че дипломацията ще бъде важен елемент от възстановяването на териториалната цялост на Украйна и че Украйна не е задължително да освободи цялата си територия „със сила“, но трябва значително да отслаби позицията на Русия на бойното поле, за да развие по-силна преговорна позиция за б
ъдещи мирни преговори.
Украинските официални лица последователно представяха своята визия за договорено уреждане на войната в Украйна, което включва възстановяване на териториалната цялост на Украйна и дългосрочни гаранции за сигурност за суверенитета и националната сигурност на Украйна срещу бъдеща агресия.
Украинските официални лица не са изразили желание да отстъпят територия на Русия в замяна на мир.
Te продължават да сигнализират за готовността си да участват в добросъвестни мирни преговори с руски представители въз основа зачитането на украинския суверенитет, териториална цялост и международно право.
Официални лица в Кремъл продължават да определят такива преговори като странни и „ултиматум“ и призовават за равностойно на уреждане на украинска капитулация. Това се казва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Унгарският премиер Виктор Орбан изглежда засилва няколко руски информационни операции на фона на продължаващите усилия да се представи като възможен бъдещ посредник между Русия и Украйна.
Той публикува доклад на 18 юли за скорошната си „мироопазваща мисия“ и посещения в Украйна, Русия, Китай, Турция и Съединените щати.
Орбан по-специално призна, че Русия, като воюваща страна, не е заинтересована от прекратяване на огъня или мирни преговори с Украйна, което противоречи на усилията на официални лица в Кремъл.
Служители на Кремъл също подкопаха усилията им да търсят мир, като многократно сигнализираха за нежелание да участват в преговори, основани на нещо по-малко от пълна капитулация на Украйна.
Орбан също призова Европейския съюз (ЕС) да нормализира дипломатическите отношения и да отвори отново линиите за комуникация с Русия.
Кремъл се опитва да използва дипломатически срещи, за да създаде впечатлението, че нормализира отношенията със Запада и да твърди, че има ограничена западна подкрепа.
Препоръката на Орбан ще подкрепи тези усилия на Кремъл и ще подкопае няколко години политиката на ЕС за справяне с руските военни престъпления и агресията срещу Украйна.
Орбан заяви на 19 юли, че неговата „мирна мисия“ ще продължи въпреки неотдавнашните критики от ръководството на ЕС и усилията да се демонстрира неприсъединяването към позициите на Орбан относно Украйна и мирните преговори.
Новият министър на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли заяви на 19 юли, че Украйна може да използва оръжия, предоставени от Обединеното кралство, за да нанесе удари по военни цели в Русия, въпреки предишни доклади, че Обединеното кралство не е разрешило на Украйна да използва доставените о
т Обединеното кралство ракети Storm Shadow за нанасяне на удари по военни цели в Русия. Хийли каза пред Би Би Си на 19 юли, че Обединеното кралство предоставя оръжия на Украйна, за да защити суверенната им страна и това „не пречи осигурените от Обединеното кралство оръжия да поразяват цели в Русия“.
Хили също така заяви, че украинските сили могат да нанасят удари по военни цели в Русия с оръжия, предоставени от Обединеното кралство „в рамките на параметрите и границите на международното хуманитарно право“.
Хийли обаче заяви, че няма да обсъжда публично дали Обединеното кралство позволява на украинските сили да нанасят удари по изстрелване на руски ракети в Русия с оръжия, предоставени от Обединеното кралство. Хийли отбеляза, че Обединеното кралство „продължава много интензивни дискусии“ с Украйна.
Bloomberg съобщи на 10 юли, че новият премиер на Обединеното кралство Кийр Стармър е заявил, че решението на Украйна е как да разположи ракети Storm Shadows за отбранителни цели.
Зеленски заяви на среща с правителството на Обединеното кралство на 19 юли, че Украйна може да се защити от руски настъпателни операции и да осигури своите предни позиции и градове от руски въздушни удари, ако украинските сили могат да нанесат удари „по-далеч от границата, особено руските военни ле
тища“. Зеленски също така поиска от Обединеното кралство да покаже „лидерство“ и да убеди други партньори да премахнат ограниченията върху Украйна да използва предоставени от Запада оръжия за удари по законни военни цели в Русия.
Telegraph съобщи на 11 юли, че неуточнени източници в правителството на Обединеното кралство са заявили, че политиката на Обединеното кралство „не се е променила“ и че Обединеното кралство не е позволило на Украйна да използва осигурени от Обединеното кралство ракети Storm Shadow за удари по военни
цели в Русия. Точните контури на политиката на Обединеното кралство по отношение на използването от Украйна на крилати ракети Storm Shadow и други оръжия, предоставени от Обединеното кралство, остават неясни.
Съобщава се, че Кремъл е загрижен за дългосрочните социални и политически последици от завръщането на руските ветерани от войната в Украйна.
Руското опозиционно издание Meduza цитита източници, според които първият заместник-началник на администрацията на руския президент Сергей Кириенко е заявил, че руските ветерани от войната „се адаптират лошо“ към цивилния живот след завръщането си от Украйна и че много осъдени новобранци извършват
тежки престъпления след завръщането си у дома.
Съобщава се, че Кириенко подчерта, че завръщането на ветераните от Украйна ще бъде много различно от периода след съветско-афганистанската война или Втората световна война, тъй като Съветският съюз претърпя по-малко загуби на персонал в Афганистан, съветското общество беше по-широко мобилизирано и
засегнато от Втората световна война, отколкото войната в Украйна. Изглежда, че Кремъл вече се бори да потуши продължаващия междуетнически и междурелигиозен конфликт в Русия, а въоръженият бунт на групата „Вагнер“ през юни 2023 г.
подчерта тлеещото недоволство сред руския военен персонал, което може бързо да се превърне в непосредствена заплаха за стабилността на режима. Съобщава се, че руското правителство обмисля по-строги мерки за директно цензуриране на критични гласове в руските социални мрежи.
ТАСС съобщи на 19 юли, че според източник се обсъждат законодателни мерки, които ще принудят собствениците на акаунти в социални медии с най-малко 10 000 абонати да прехвърлят лични идентификационни данни на руския федерален цензор Роскомнадзор и това ще блокира канала за неспазване.
Роскомнадзор заяви на 11 юли, че може да изиска от собствениците на акаунти в социални мрежи с дневна аудитория от над 1000 души да предоставят идентифицираща информация и ще забрани на руски компании да рекламират на страници, чиито собственици не предоставят такава информация.