Българското образование е изправено пред системна криза. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика на резултатите от държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература, комбиниран с разговори с директори и преглед на международните изследвания.
Изводът е, че слабите училища са навсякъде, обхващат голям брой ученици и са с хронично лоши резултати. ИПИ посочва, че въпреки това опитът показва, че има примери за подобрение и възможности за конкретни добри практики.
Отбелязва се, че зрелостниците в над 200 училища в страната за трета поредна година постигат среден резултат под „Среден 3,00“ на ДЗИ по български език и литература.
В близо 20 училища пък всички зрелостници получават кръгли двойки – средният резултат е „Слаб 2,00“, което означава, че нито един ученик не е показал дори базова грамотност. Анализът проследява и представянето на същите училища две години по-рано, когато учениците са били в 10. клас.
ИПИ посочва, че тогава резултатите им на националното външно оценяване също са катастрофални: в нито едно от 20-те най-големи слаби училища средният резултат не е над 1/3 от максималния брой точки.
Това според Института доказва, че проблемът не е внезапен, а хроничен и дълбоко вграден в учебния процес. Не е случайно и че в значителна част от тези училища през 2025 г. не е избран директор, защото няма кандидат или не е одобрен нито един такъв.
„Това са ученици, които не ходят на училище и нищо не може да се направи“, признава директор на едно от училищата с кръгли двойки при всички завършващи.
По този начин се затваря порочен кръг: липсата на качествени резултати прогонва и потенциалните ръководители, които имат способност и желание да подобрят средата. От Института отбелязват, че е мит, че слабите училища се намират само в малки и отдалечени населени места.
Анализът показва, че училища с резултат под „Среден 3,00“ има във всяка една област и във всякакви населени места – в села, в малки и големи градове, включително и в София. Сред тях има и големи гимназии с по близо сто зрелостници годишно.
Това означава, че кризата е национална и системна, а не регионален феномен. Няколко училища обаче успяват да повишат средния си резултат по БЕЛ с повече от една единица за последните три години.
Интервютата с директорите им показват ключовите фактори: ясна управленска визия, дисциплина и контрол върху присъствията, задължителни консултации, модерна среда и активно партньорство с родителите.
Тези успешни практики съвпадат с изводите от международните изследвания: индивидуализирано обучение, допълнителни часове за изоставащи ученици, внимателно управление на училищната среда и социално-емоционална подкрепа са ключови за трайно подобрение, посочват от ИПИ.
Институтът извежда няколко препоръки:
