Момичетата са готови, искам само едно – да са спокойни и уверени.
Тогава ще отвърнат подобаващо на фенската любов От олимпийските ми спомени най-много блестят диамантите на „24 часа“, никога няма да забравя бронзовото злато в Рио, в Сидни беше най-хубавото олимпийско село Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева в интервю за “
24 часа” от лагера на гимнастичките ни в парижкото предградие Антони преди участието на златните български момичета на олимпийските игри. – Вече дишаш френския, олимпийския въздух. Какво е усещането? – За седми пъти дишам олимпийския въздух. Това са моите седми олимпийски игри. Усещането е познато.
Напрежението вече го има, колкото и всички да се опитваме да го неутрализираме, елиминираме, изолираме, то е факт. Мисля, че момичетата са спокойни.
Тренировките започнаха в малко тежки условия, при ужасни температури, много високи, без климатици, с препълнена зала за тренировка от публика, която правеше наличието на кислород все по-оскъдно, но в същото време пък създаде невероятна атмосфера за момичетата и им показа подкрепа, която е много доб
ър стимул преди олимпийските игри. – Успявате ли да опазите момичетата от високите очаквания, защото цяла България гледа към вас и вижда олимпийско злато? – Много е голямо напрежението в това отношение. Непрекъснато получавам съобщения от мои близки, приятели.
Всички ни пожелават успех и един конкретен медал. Това е много тежко Наистина, това е състезание, при това като никое друго. И в индивидуалното, и при ансамблите за първи път в художествената гимнастика ще има олимпийски игри с такава конкуренция.
Категорично пет състезателки ще се борят за златния медал в индивидуалното. И пет или шест отбора ще се борят за титлата и медалите при ансамблите. Щастлива съм, че ние сме в групата – и в индивидуалното, и при ансамблите с всичките ни участнички. Но това е състезание.
Направихме много силна година. Много сме работили, но всички са работили. Всички са силни и всички мечтаят едно и също. Това, което мечтаем и ние.
Единственият начин да ги изолираме от тeзи огромни очаквания, които има в България към нас, е да работим адски много, да се прибират уморени, да вечерят, да лягат и да спят. Да нямат време да четат социалните мрежи, което е невъзможно, естествено.
А няма как да използвам методи от преди 10 ноември и да им прибера телефоните, въпреки че тогава нямаше телефони. Така че правим всичко възможно да ги изолираме от напрежението, от очакванията, които са огромни. – Преди Токио, когато очакванията също бяха огромни, каза, че си много спокойна.
Сега много спокойна ли си? – Спокойна съм, доколкото можеш да бъдеш спокоен на олимпийски игри. Защото наистина много работихме, показахме много голяма сила, много голяма класа, спечелихме най-големите състезания до момента тази година – и в индивидуалното, и ансамбъла.
Затова съм спокойна Но всяко състезание си е отделно само за себе си. – Олимпийските игри по принцип нямат нищо общо с другите състезания, това оказва ли влияние – че предстои най-специалното състезание? – Да, олимпийските игри са най-чаканото спортно събитие, веднъж на 4 години.
Имайки предвид, че всички са дебютантки, с изключение на Боряна Калейн, представям си, като влязат в олимпийското село и видят атмосферата там. Именно защото им е за първи път, с изключение на Буба.
И там ще се опитаме да ги изолираме от излишни емоции – възможно най-малко да стоят и да усещат атмосферата. Разбира се, не вярвам тя да ги разцентрова, да ги изкара от концентрацията, която е необходима за такова състезание, но все пак трябва да обръщаме внимание на всеки детайл по пътя към целта.
– След това и залата ще бъде претъпкана. Но май на нашите момичета емоцията по време на самото състезание не им пречи, така ли е? – Да, те са свикнали да бъдат аплодирани. Бурните реакции на феновете са нещо, което ги зарежда, знаят как да остават в пълна концентрация.
Има нещо друго много притеснително, свързано със залата. То е притеснително за всички. Условията, които ще имаме в залата, която е точно преди старта на килима.
Ще трябва да загряваме в зала без необходимата височина и няма да могат да се пробват основните рискови елементи, за които се изисква изхвърляне. Нещо, което не се е случвало никога досега. Направихме доста моделирани тренировки в България по този начин, спазвайки времетраенето в едната зала.
След тренировката на един етаж се слиза с асансьор надолу в другата зала, а залата, която е пред подиума, е с височина, която няма да позволява да се пробват изхвърляния. Това за мен е абсурдно. Но за всичките е едно и също.
Първоначално мислехме, че ще играем в голямата зала – в “Берси”, където сега е спортната гимнастика. Но не знам какво се случи. Всъщност самата зала като зала е супер. За самото състезание, за публиката ще бъде супер.
Един от тренировъчните терени е окей, но този непосредствено преди старта е в зала с нисък таван, което вече е проблем за нашия спорт. Но пак казвам, това е за всички. – Кой е най-яркият спомен от всички олимпийски игри, на които си присъствала?
Може би диамантите тежат и блестят най-много, но със сигурност има и други запомнящи се мигове… – Най-ярки са диамантите, твоите диаманти, защото ти ги нарече така в “24 часа”. Токио ми е най-най-най.
Защото първото, с което свързвам олимпийските игри, е успехът А диамантените момичета постигнаха исторически успех за българската художествена гимнастика. И говорейки за ярък български блясък, спечелената олимпийска титла от диамантения ни ансамбъл е на първо място. Никога няма да забравя и Рио.
Онзи бронзов медал – бронзово злато на изключителния ни предишен ансамбъл. Не искам да си спомням за Лондон. Помня Сидни – първите ми олимпийски игри, защото като организация и като олимпийско село това е най-хубавото място, на което съм била. По-хубаво олимпийско село не съм виждала.
Дори и в Пекин, където всички очакваха нещо страхотно, не беше такова. Сидни остави невероятни спомени в това отношение. Спомням си и закриването в Сидни. Също помня и закриването в Рио, което беше много щастливо, ама много. Иначе не ходя на закриванията.
– Може да разнообразите и да отидете с медали на закриването в Париж… – Дай Боже. Дай Боже да имаме късмет. Единственото, което искам, е децата да са спокойни и да си покажат силата и възможностите. Да са концентрирани, спокойни, уверени в себе си и уверени в силите си.
Защото са много подготвени. Но конкуренцията е страшна Любителите на нашия спорт стават все повече и повече, страшно много се разраснаха феновете по целия свят. Този път те ще видят уникална конкуренция. И ще успее този, който си изиграе най-добре композициите.
Ние сме готови, но и другите са готови. Силите са толкова изравнени. Сега ние сме с една малка крачка напред… Но хайде да не дърпам дявола за опашката. – Като човек, живял във Франция, какво е Франция за теб днес?
Две иконки и японски храм стоят пред Илияна Раева, докато с часове гледа тренировките на българските гимнастички на френска земя. СНИМКА: НАЙДЕН ТОДОРОВ – Аз преоткривам Франция. Не можах да гледам откриването на живо, след това го гледах на части.
Такова цунами предизвика режисьорът на това грандиозно нещо, което беше сътворил. И това ме накара да започна да чета, да видя той какво е вложил зад всеки детайл, каква е била неговата цел, да черпя информация от хора, които са запознати до голяма степен с историята на тази държава.
Фактически аз наистина преоткривам Франция. Да, аз съм живяла тук, но… Първо, бяхме твърде млади. Второ, престоят ни беше твърде кратък, около 8 месеца. И нямах кой знае какво отношение. Такова, каквото имам към Испания и испанците.
В момента приемам Франция за едно наистина много специално място в света. Тази страна наистина е специална. Нека думите ми не се разбират погрешно и да не се свързват с неща, които и аз самата не харесвам, но във Франция думата “свобода” има абсолютно съдържание.
Французите имат абсолютното право да употребяват думата “свобода” и да говорят, че Франция е държавата на свободата. И пак казвам – нямам предвид джендърите, нямам предвид коментираната така широко тема след откриването. Имам предвид смисъла – глобалния смисъл на думата “свобода”.
– Ще накараме ли французите да започнат да обичат българските момичета, така както испанците? – Французите всъщност ни обичат от много години.
Нашата публика, публиката на художествената гимнастика във Франция е толкова темпераментна, абсолютно компетентна, толкова е дива в най-добрия смисъл на думата. Французите създават уникална атмосфера в залата, но момичетата са свикнали, защото са играли пред френска публика.
Французите и испанците са горе-долу на едно ниво, както и българската публика – на най-високо ниво в световен мащаб. Феновете много ни обичат, вярват в нашите възможности.
Но най-вече заради морето от любов, което ни подаряват българските фенове, аз се надявам да не ги разочароваме и наистина да покажем композициите си в най-добрата светлина. Само това искам – момичетата да са спокойни и уверени в себе си. Тогава ще отвърнат подобаващо на цялата тази фенска любов.