Григор Димитров даде поредното си интервю преди турнир от „Големият шлем“. Най-добрият български тенисист в историята говори за „Атлетик“. Бившият №3 в света е в Лондон, където от следващата седмица е „Уимбълдън“.
Преди повече от 10 години българинът бе определен за Малкия Федерер, а сега признава, че това е едно от най-лошите неща, които са му се случвали: „Честно казано, в началото намирах този прякор за смешен. После обаче започнах…
не да го мразя, но да не го харесвам, защото няма никакъв смисъл в него“ – признава Григор. „Ние сме толкова различни, различни хора сме и това е излишно. Бих желал по-младите да не бъдат сравнявани с никого. Това беше едно от най-лошите неща в кариерата ми“.
„Никога не ми е харесвало и не ми е донесло нещо добро. Разбира се, очарован съм, но аз искам да съм себе си“. Първата ни ракета се върна и към мача срещу Карлос Алкарас на „Мастърс 1000″ в Маями, след който испанецът призна, че Григор „го е накарал да се чувства като 13-годишно дете“.
„Изиграх невероятен мач. Случва се – каквото докоснеш да се превръща в злато. Рядкост е, но когато се получи, възползвай се. Това беше такъв мач“ – сподели Димитров. „Знам, че когато играя по този начин, съм много труден за побеждаване. Има си причина да достигна до този финал“.
Как обаче се стига дотам? „Това е състояние на съзнанието, което много трудно се постига. Случвало ми се е доста пъти в кариерата, но е трудно да го направиш всеки ден. Неприятно е, когато се случи, а после не успяваш да го направиш отново“.
„Чувал съм за други спортове, в които хората са постигали това състояние само един път, никога повече. Аз съм от късметлиите, защото се е случвало няколко пъти в кариерата ми“.
Димитров призна и за една от големите си болки в кариерата – полуфиналът на Australian Open преди седем години, в който загуби от Рафаел Надал. „Отне ми 7-8 месеца, за да превъзмогна този мач. Водех с 4-2 и играех невероятно… нямаше как да загубя, но въпреки това загубих“.
„Опитваш да се възползваш от натрупания опит, задаваш си въпроси. Винаги съм вярвал, че трябва да говориш с някого – дали с професионалист или с приятели и хората от семейството“. Темите извън корта също бяха част от това, за което Григор говори.
Включително за това, че според „Атлетик“ връзката му с Мария Шарапова го е „превърнала в тенисиста, за когото хората най-много говорят“. „Много неща се промениха. Дойде момент, в който трябваше да взема тежки решения както на корта, така и извън него.
Понякога става дума за треньорите ми, друг път за неща извън корта. Такъв е животът. За мен, част от това да се развиеш като човек е да изпиташ всички нормални изживявания, каквито аз не можех да имам, защото съм тенисист“ – каза българинът.
„Винаги съм искал да изпитам и тези неща и може би заради това понякога са ме отдалечавали от тениса. Но определено не съжалявам. Става дума за неща, които нямат нищо общо със спорта, но умът ти отива на друго място. И когато това се случи, и ти отиваш на друго място“.
Има ли сега необходимия баланс? „Мисля, че да. Не искам обаче да го наричам баланс, защото какво значи това? За да си най-добрият в спорта, ти трябва да си обсебен до степен, при която не можеш да сбъркаш“. „Мисля, че по-добре се справям с нещата.
Знам и че в момента съм минал средата на кариерата си, което също ми дава различна перспектива“. Григор разби и клишето, че „няма инстинкт на убиец“ на корта. „Ако го нямах, нямаше да съм този, който съм. Понякога, за да го отключиш, трябва да се случи нещо лошо.
Случвало се е както на корта, така и извън него. Имало е много тежки моменти, но това е част от играта и от живота. Винаги свързвам тези две неща, те вървят ръка за ръка“. „Егоизмът е необходим за един спортист, но има граница.
Разбира се, можело е с някои мои решения да съм бил по-голям егоист, но аз винаги съм искал и да се развивам като личност“. „Безпощадността вече е друго нещо. Искаш да побеждаваш. Извън корта може да си добряк, но на корта да си точно обратното.
С някои играчи обаче е по-трудно, защото в нашия спорт все пак има и етикет“. В края Григор разкри, че в момента работи със специалист по съня.