Нужно е само едно писмо, за да се разклатят основите на един 30-годишен идеал. Когато германският финансов министър Ларс Клингбайл разпрати поканите за видеоконферентна връзка на 28 януари, той започна да щрихира нова карта на Стария континент – такава, в която някои пътуват в първа класа, а останалите се надяват локомотивът да не откачи вагоните им в движение.
Терминът „Европа на две скорости“ отново е на масата, след като от 1993 г. работи като червен плащ за по-малките държави членки. Въпреки че двигателят не е просто икономически, той е свързан и с отбрана и суровини.
В центъра на плана, ясно подкрепен от Франция, е форматът Е6 – Германия, Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия. Тези държави показват, че за тях тромавата машина на 27-те членки вече не е съвместима с бруталната скорост на глобалните промени.
Канцлерът Фридрих Мерц, поел кормилото на Германия с намерение да я направи „най-силната конвенционална армия в Европа“, не губи време. Бюджетът за Бундесвера за 2026 г. вече възлиза на 82,7 милиарда евро, допълнени от специални фондове. В Давос Мерц беше ясен: 5% от БВП за отбрана е новата нормалност. Но за да работи тази машина, тя има нужда от гориво – както финансово, така и политическо.
Планът на Клингбайл включва четири основни точки:
Съюз за спестявания и инвестиции: Опит за „ъпгрейд“ на капиталовите пазари, за да не бягат европейските стартъпи към Силициевата долина.
Засилване на еврото: Валутата трябва да стане геополитически актив чрез европейска платежна инфраструктура. Дигитално евро и не само.
Отбраната като двигател на растежа: Оръжията трябва да се разглеждат като индустрия, която изтегля икономиката от застоя.
Суровинна сигурност: Стратегия за намаляване на зависимостта от Китай за редкоземни елементи.
Идеята за създаване на централна „шесторка“ и „концентрични кръгове“ на държави с идеологическа съгласуваност датира още от края на 80-те години. През 1993-1994 г. германски политици предлагат концепцията да включва „ядро“ на Европа.
Идеята за Европа на две скорости дразни Лондон и Брюксел. Председателят на Еврокомисията се обяви против, страхувайки се, че проектът ще засили мощта на отделните държави за сметка на европейските институции.
След Световната финансова криза и Брекзит, идеята за Европа на две скорости отново набира популярност. Когато Жан-Клод Юнкер коментира развитието на общността до 2025 г., предположението, че всяка държава ще избере своята степен на интеграция, е очевидно.
В богатите и силни членки на ЕС ще се предостави възможност да преследват своите интереси по-ефективно, отколкото в рамките на 27-членен блок. Литовският премиер Инга Ругиниене подчерта, че разделянето на страните ще подкопае усещането за единство.
Кризата за Западните Балкани остава актуален въпрос. Достъпът до бюджета на ЕС преди членството би могъл да промени правилата на играта. Проблемите, свързани с евроскептицизма и популизма, са толкова значими в централната част на Европа, колкото в периферията.
Някои политици считат, че ситуацията е грешка и загуба на време. Берлин и Париж обаче действат. Подписването на протокол за стратегическо сътрудничество между Мерц и Мелони е знак, че идеологическите различия отстъпват пред прагматизма.
Когато става въпрос за противовъздушна отбрана и безпилотни системи, важно е кой разполага с технологията и ресурсите.
Отдръпването на водещите държави в собствен формат може да звучи обезсърчаващо за България. Икономиката остава зависима от големите европейски индустриални компании, а партньорствата в бизнеса може да се окажат в процес на предоговаряне.
Асоциацията на индустриалния капитал в България посочва, че индустриалното производство е регресирало с пет години. Ако Германия и Франция изберат да ограничат вземането на решения, София може да остане настрана от процеси, които засягат енергетиката.
Това може да намали конкурентоспособността на страната и да я закрепи на дъното на веригата на добавената стойност. Евроскептиците в България съществуват отдавна, аргументирайки, че страната е необходима на ЕС само като пазар.
Засилването на Полша в формат Е6 дава надежда за източния фланг, при условие че Варшава реши да играе по-активна международна роля.
Европа е изправена пред парадокс – единодушието я прави безсилна, а разделението – крехка. Инициативата на Германия и Франция е опит за оцеляване в динамичен свят. Рискът е, че лидерите на Е6 могат да засилят евроскептицизма сред останалите 21 държави, а декларациите за „гъвкавост“ и „отвореност“ няма да могат да залепят счупеното.