Според Марио Драги, бивш италиански премиер и бивш председател на Европейската централна банка, Европа трябва да избере дали да остане единствено голям общ пазар или да се утвърди като глобална сила, което изисква преход от конфедеративен към федерален модел. Драги направи това изказване по време на церемонията по връчване на почетното звание доктор хонорис кауза от университета в Льовен, Белгия, съобщава АПА.
Той подчерта, че само европейците имат потенциал да се утвърдят като самостоятелна и значима сила сред участниците на глобалната сцена, които в момента са разделени между САЩ и Китай. Евросъюзът се възприема като единен и уважаван партньор на международно ниво в сфери, където вече е федерално организиран, като търговията, конкуренцията, вътрешния пазар и паричната политика.
Драги напомни, че през 2024 г. е изготвил доклад по поръчка на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в който е посочена необходимостта от значителни иновации за запазване на конкурентоспособността спрямо САЩ и Китай.
Той предупреди за рисковете от разпад на досегашния световен ред, посочвайки, че основната опасност не е в погрешните илюзии, а в това какво ще го замести. Средата с намалена международна търговия и отслабени правила би представлявала предизвикателство, но е преодолима.
По-сериозният риск, който посочи Драги, е Европа да стане зависима, разделена и деиндустриализирана. Според него, ако Европа не може да защитава собствените си интереси, в дългосрочен план не може да запази и своите ценности.
Той акцентира на важността на съвместните действия на европейско ниво, които могат да създадат ново чувство за самоувереност и солидарност, и да положат основите за бъдещото развитие на континента. Като пример за ефективна реакция на стратегически предизвикателства той посочи ситуацията около Гренландия.
Драги изтъкна, че решението да се заеме единна позиция вместо да се отстъпи, е изисквало ясен стратегически анализ и координирани действия, довели до ниво на солидарност и обществена подкрепа, което е изглеждало трудно постижимо в миналото.