В деня на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. базата за ядрени оръжия, в която руският дезертьор Антон е служил, е била приведена в пълна бойна готовност. „Преди това имахме само учения.
Но в деня, в който започна войната, оръжията бяха в пълна готовност“, казва бившият офицер от руските ядрени сили. „Бяхме готови да впрегнем силите си в морето и по въздух и на теория да нанесем ядрен удар.“ Би Би Си се среща с него на тайно място извън Русия.
За да запази анонимността му, медията променя името му и не показва лицето му. Показанията на Антон дават представа за свръхсекретната вътрешна работа на ядрените сили в Русия. Изключително рядко членове на службата разговарят с журналисти.
Антон е бил офицер в свръхсекретен обект за ядрени оръжия в Русия. Той показва документи, потвърждаващи неговия ранг и база.
Три дни след като войските прекрачиха границите на Украйна, Владимир Путин обяви, че на руските сили за ядрено възпиране е наредено да преминат в „специален режим на бойна служба“.
Антон споделя, че бойната готовност е била въведена още в първия ден на войната и твърди, че подразделението му е било затворено в базата. „Всичко, с което разполагахме, беше руската държавна телевизия. Не знаех какво означава всичко това. Автоматично изпълнявах задълженията си.
Ние не се биехме във войната, а само охранявахме ядрените оръжия“, казва бившият офицер. Той добавя, че след две-три седмици тревогата е била отменена. „Там подборът е много строг. Всеки е професионален войник, няма наборни войници“, обяснява Антон.
„Има постоянни проверки и тестове с детектор на лъжата за всички. Заплащането е много по-високо, а войниците не се изпращат на война. Те са там, за да отблъснат или да извършат ядрен удар.“ Бившият офицер разказва, че животът му е бил строго контролиран.
„Моята отговорност беше да се уверя, че войниците под мое ръководство не внасят никакви телефони в ядрената база“, обяснява той. „Това е затворено общество, там няма чужди хора. Ако искаш родителите ти да те посетят, трябва да подадеш молба до Службата за сигурност на ФСБ 3 месеца предварително.
“ Антон е бил част от звеното за сигурност на базата – отряд за бързо реагиране, който охранява ядрените оръжия. „Имахме постоянни тренировки. Времето ни за реакция беше две минути“, казва той.
По данни на Федерацията на американските учени Русия разполага с около 4380 оперативни ядрени бойни глави, но само 1700 са готови за употреба. Това е броят, който всички държави-членки на НАТО, взети заедно, притежават.
Съществуват и опасения дали Путин няма да реши да разположи „нестратегически“ ядрени оръжия. Това са по-малки ракети, които обикновено не предизвикват широко разпространени радиоактивни обгазявания. Въпреки това използването им би довело до опасна ескалация на войната.
А Кремъл прави всичко възможно, за да държи Запада на тръни. Едва миналата седмица Путин ратифицира промените в ядрената доктрина – официалните правила, които диктуват как и кога Русия може да изстрелва ядрени оръжия.
Сега в доктрината се казва, че Русия може да изстреля оръжие, ако бъде подложена на „масирана атака“ с конвенционални ракети от неядрена държава, но „с участието или подкрепата на ядрена държава“.
Руските официални лица твърдят, че актуализираната доктрина ефективно елиминира възможността за нейното поражение на бойното поле. Но дали ядреният арсенал на Русия е напълно функционален? Някои западни експерти предполагат, че оръжията ѝ са предимно от съветската епоха и може би дори не работят.
Бившият офицер от ядрените сили отхвърли това мнение като „много опростен поглед от така наречените експерти“.
„В някои области може да има някои старомодни видове оръжия, но страната разполага с огромен ядрен арсенал, огромно количество бойни глави, включително постоянно бойно патрулиране по суша, море и въздух.“ Антон твърди, че руските ядрени оръжия са напълно оперативни и готови за битка.
„Работата по поддръжката на ядрените оръжия се извършва постоянно, тя не спира нито за минута.
“ Малко след началото на пълномащабната война Антон заяви, че е получил нещо, което той определя като „престъпна заповед“ – да провежда лекции с войниците си, като използва много конкретни писмени указания. „В тях се казваше, че украинските цивилни граждани са бойци и трябва да бъдат унищожени!
„, коментира той. „Това прекрачва границите за мен, това е военно престъпление. Казах, че няма да разпространявам тази пропаганда“. Висшите офицери порицават Антон, като го прехвърлят в редовна щурмова бригада в друга част на страната. Казали му, че ще бъде изпратен на война.
Тези части често се изпращат в битка като „първа вълна“ и редица руски дезертьори са казали пред Би Би Си, че тези, които се противопоставят на войната, са използвани като „пушечно месо“ – тоест са изпратени, за да бъдат пожертвани.
Преди да бъде изпратен на фронтовата линия, Антон подписва декларация, че отказва да участва във войната и срещу него е образувано наказателно дело. Той показва документи, потвърждаващи прехвърлянето му в щурмовата бригада, и подробности за наказателното дело.
След това решава да избяга от страната с помощта на доброволческа организация за дезертьори. „Ако бях избягал от базата на ядрените сили, тогава местната служба за сигурност ФСБ щеше да реагира остро и вероятно нямаше да мога да напусна страната“, каза той.
Но той смята, че тъй като е бил прехвърлен в обикновена щурмова бригада, системата за проверка на сигурността на най-високо ниво се е провалила. Антон заяви, че иска светът да знае, че много руски войници са против войната.
Доброволческата организация, която помага на дезертьори, „Идите Лесом“ („Хвани гората“ или „Изгуби се“), заяви пред Би Би Си, че броят на дезертьорите, които търсят помощ, е нараснал до 350 на месец. Рисковете за бягащите също нарастват.
Най-малко един дезертьор е бил убит след бягство в чужбина, а има и няколко случая на мъже, които са били насилствено върнати в Русия и изправени пред съда. Въпреки че Антон е напуснал Русия, той казва, че службите за сигурност все още го търсят там.
„Тук вземам предпазни мерки, работя нелегално и не се появявам в никакви официални системи“. Казва, че е спрял да говори с приятелите си от ядрената база, защото може да ги изложи на опасност.
„Те трябва да се подложат на тест с детектор на лъжата и всеки контакт с мен може да доведе до наказателно дело.“ Но Антон не се залъгва за риска, на който сам се излага, като помага на други войници да избягат.
„Разбирам, че колкото повече го правя, толкова по-голяма е вероятността да се опитат да ме убият.“