Наближаващата предизборна кампания разпали политическите страсти в четвъртък.
Скандал се развихри в парламента по предложението на служебния кабинет президентът да награди с орден Стара планина първа степен кандидат-члена на Политбюро на БКП и министър на културата от комунистическо време Георги Йорданов. (Кой е той – виж долу.
) Дебатите бяха много бурни, а депутатите от БСП бяха на косъм да се сбият с Атанас Атанасов от ДБ. Предложението е гласувано на заседанието на МС в сряда. Йорданов трябва да получи орден за своята 90-годишнина и за “големи заслуги в областта на културата и изкуството”.
Това предизвика недоволство в ПП-ДБ – Атанас Атанасов напомни в декларация, че има Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен.
Докато той четеше текстове от закона, Георги Свиленски, Борислав Гуцанов и Деян Дечев от БСП го наобиколиха и само намесата на квесторите ги спря да му налетят. След като Свиленски отне микрофоните на Атанасов, председателката на НС Рая Назарян даде 10 минути почивка за успокояване на страстите.
След нея Атанасов продължи с декларацията си, пазен от квестори от двете му страни. А пред трибуната заедно с БСП този път се струпаха и депутати от ПП-ДБ. Абсурдно е това, което се случва. Вярно е, че минаха 35 г.
от свалянето на комунистическия режим, но гражданите трябва да имат оценка за това, което се е случвало тогава, когато са съсипвани съдби на хора, каза Атанасов. И призова ГЕРБ да се разграничат от действията на премиера Димитър Главчев, който бил техен кадър, иначе били “лицемери”.
Инициативата за награждаване на Йорданов е на всички творчески съюзи, на професори, академици, защото бил безспорна личност за българската култура, обясни Иван Ченчев от БСП. Служили сте на тази власт, за която сега претендирате. Катерили сте се по раменете на БКП, за да станете голям прокурор.
Сега се катерите по раменете на Георги Йорданов, за да станете голям политик. Не може да го стигнете, включи се и Георги Свиленски от БСП. А Атанасов го заплаши със съд, тъй като никога не е бил член на БКП. Георги Георгиев от ГЕРБ пък говори за двойните стандарти и даде пример с Васил Терзиев.
Слушам ви умилено – говорите възмутено за членовете на Политбюро, но не казвате думичка за много по-страшната ДС. За кмета на София, който е трето поколение ДС. Атанасов и партиите им инсталираха начело на София цялата детска градина на ДС, каза Георгиев.
Министърът на културата веднага да си оттегли предложението за Георги Йорданов, призова пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Скандалите предизвикаха служебния министър на културата Найден Тодоров да призове депутатите да не смесват културната с партийната политика, защото “партийните страсти се превърнаха в пропаст в отношенията между хората”.
Той разясни, че Йорданов не е предложен от него, а от инициативен комитет, който включва “неоспорими имена от културния сектор с различни политически убеждения, но очевидно намерили причина, която да ги обедини”.
Живков смята Йорданов за верен човек, но така и не го прави член на Политбюро Георги Йорданов Момчев е типичен представител на социалистическата номенклатура, изминал пътя от партиен работник до кандидат-член на Политбюро, министър и зам.-председател на Министерския съвет.
Роден е на 29 май 1934 г. в град Твърдица близо до Нова Загора. През 1956 г. завършва право в Софийския университет, през същата година става член на БКП.
Започва работа като прокурор в Сливен, но кариерата, с която е познат, е на комсомолски и партиен функционер, работил предимно в структурите и институциите, свързани с пропаганда и агитация. Първо в Сливен, после и в София.
Политическата си кариера започва като секретар на Градския комитет на ДКМС в Сливен, после завежда отдел „Пропаганда и агитация“ в Окръжния комитет на БКП (1960–1962). Само след две години вече е секретар на Градския комитет на БКП (1962 – 1965), а след още три – секретар на ОК (1965–1967).
Първи секретар на Окръжния комитет на БКП е от 1967 до 1971. През 1966 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 г. става негов пълноправен член. Издигнат е за първи секретар на Градския комитет на БКП в София през 1971 г. и управлява столицата до 1979 г.
Тодор Живков го смяташе за свой верен човек и надежден кадър, но така и не го направи член на Политбюро. Но пък неслучайно избра него за кум на сватбата на сина си Владимир с плевенската красавица и поетеса Маруся Мирчевска. Кариерата на Йорданов продължава стремглаво нагоре и на 29 април 1979 г.
той става зам.-председател на Министерския съвет. Пленумът на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. го заварва като председател на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет. На 1 април 1990 г.
е изключен от БКП именно като един от най-близките на Тодор Живков, но по-късно членството му в БСП е възстановено. През 2020 г. Георги Йорданов издаде мемоарите си в три тома със заглавие „Притаени мигове“ – „Срещи“, „Откровения“ и „Поврати“.
В тях той повдига завесата на събития от соцвремето и увлекателно разказва за срещите си с известни българи и световни знаменитости. Георги Йорданов не пропускаше културните събития в София, беше редовен посетител на филмови и театрални премиери, на изложби и концерти, на представяне на книги.
Правеше впечатление, че творците от всички области на културата показваха уважение към него, поздрвяваха го, разговаряха. Това отношение към един бивш ръководител също е оценка за неговата дейност.