В условия на висока несигурност, когато инфлацията, лихвените проценти и цените на активите променят поведението на домакинствата по-бързо от статистиката, депозитите стават един от основните индикатори за обществената психология. Те демонстрират не само колко пари са налични в системата, а и как хората възприемат риска, бъдещето и сигурността. Сравнението между Германия и България в този контекст не е сравнение между „богата“ и „бедна“ страна, а между два различни модела на спестяване, формирани от история, доходи, имотна култура и институционално доверие.
Данните за депозитите в Германия показват типична „немска“ история: плавно и почти непрекъснато натрупване на дребни депозити, което до 31.12.2025 г. достига около 2.995 трилиона евро, прогнозирани от терминала. Този мащаб е макро фактор, а не просто статистическа стойност.
В България ситуацията изглежда по-остро откъм динамика, въпреки че абсолютната стойност е по-ниска: депозитите на домакинствата и НТООД са 107.076 милиарда лева в края на декември 2025 г., което представлява 47.7% от БВП, с годишен ръст от 19.8%. Психологическата прилика е основна: в двете страни банковият депозит е „убежище по подразбиране“, но с различни причини – в Германия това е от дисциплина и цената на сигурността, а в България е в по-голяма степен ускорено натрупване на свободни наличности и страх от пропускане на удобния момент за инвестиция.
Разликата в мащаба става видима, когато го разгледаме на „на човек“. Германия има около 83.4 милиона жители, докато България е с 6 437 360 жители към декември 2025 г. Ако приемем немските депозити от 2.995 трилиона евро, това е приблизително 36 хиляди евро на човек; за България, 107.076 милиарда лева се равняват на около 54.8 милиарда евро, или около 8.5 хиляди евро на човек. Съотношението показва, че докато в Германия преобладава натрупването на резерви, в България се наблюдава догонващо натрупване с впечатляващ темп, но на различна база.
Следващият слой се отнася до покупателната способност и доходите, тъй като депозитите са функция на оставащите средства след разходите. Според Евростат, брутният вътрешен продукт на човек по стандарт на покупателна способност за 2024 г. е 115 за Германия (ЕС=100) и 66 за България, което показва, че германската икономика е над средното за ЕС, а българската е значително под него.
В доходите ситуацията е също ясна: средното брутно месечно възнаграждение за пълен работен ден в Германия е 4 479 евро за 2023 г. и 4 702 евро за 2024 г. В България средната брутна заплата е 2 580 лв. за септември 2025 г., което е около 1 320 евро. Разликата не е само в доходите, а и в леснотата на превръщането на дохода в спестявания: с по-високи доходи и по-дълга традиция на пенсионни и застрахователни буфери, Германия натрупва по-голяма маса депозити, докато в България депозитът по-често служи като временно „паркинг“ преди следваща голяма покупка.
Жилищата обясняват защо спестовната култура изглежда сходна на повърхността, но е различна по структура. В Германия наемането е нормална практика, с над половината население, живеещо под наем; през 2024 г. наемателите съставляват 52.8% от населението, най-високото в ЕС. Това означава по-нисък дял на собственост и по-голяма нужда от ликвидни буфери.
В България делът на собствеността е около 86.1% през 2025 г. Спестяването тук често е свързано със собственост, а депозитът служи като инструмент за сигурност, а не толкова за натрупване на ликвидни средства. Това обяснява защо страната има висок дял на собственост и същевременно склонност към депозиране.
Добавяйки броя на депозитните сметки, ситуацията в България става още по-ясна. Според данни на Международния валутен фонд, през 2024 г. в България има 1 634.49 депозитни сметки на домакинствата на 1 000 възрастни, което е средно над една и половина сметки на възрастен. Това показва практика с множество сметки и разделяне на цели, което подсилва тезата за депозита като управленски инструмент.
Сравним показател за Германия показва, че при тях депозитите играят роля на буфер „за всеки случай“, докато в България те се използват като свързващ елемент между дохода и следващата инвестиция. Исторически, Германия изглежда като система, натрупвала ликвидност за десетилетия, докато България е в етап на бързо догонване, където спестяването нараства, но по-скоро в контекста на необходимостта от реални активи. В двата случая депозитът служи за средство за управление на риска, който хората искат да купят.