Пчеларските интервенции не отговарят на потребностите на сектора и трябва да бъдат преразгледани по начин, който да съвпада с новата политическа и икономическа ситуация, след задълбочен анализ на нуждите на сектора. Това изразиха от Пчеларско сдружение Бургас в становището си по повод запитване от Министерството на земеделието относно интервенциите в новата Обща селскостопанска политика след 2027 година.
В същото време включването на пчелния мед в обхвата на Закона за храните предизвиква сериозно безпокойство сред пчеларската общност. Фермерите смятат, че това решение не е целесъобразно и може да доведе до редица проблеми за сектора.
Пчелният мед не е хранителен продукт от животински произход, затова включването му в проекта на Наредба за директни доставки на малки количества първични продукти и храни от животински произход се счита за груба грешка. Проектът е в етап на обществена консултация и все още не е публикуван за обсъждане. Според пчеларите, той не отчита спецификата на продукта и наложи ненужни административни тежести, засягащи предимно малките и средните стопанства.
От сдружението предлагат да се изготви отделна наредба към Закона за пчеларството, която да покрива всички пет пчелни продукта – мед, прашец, млечице, восък, прополис и пчелна отрова. Наличието на специален закон, регулиращ този сектор, би означавало, че именно той трябва да съдържа основните правила.
Пчеларите не могат да бъдат третирани като оператори на храни по смисъла на Закона за храните, тъй като законът не отчита спецификата на пчелните продукти и не отразява обществените отношения в сектора.
Добивът на български пчелен мед намалява, докато цената му нараства. Повечето производители отчитат спад на добива с минимум 1/3.
Представителите на Националния браншови пчеларски съюз заявяват, че текстовете, свързани с пчеларството, трябва да бъдат напълно преработени, за да осигурят на пчеларите пълна свобода за продажба на продукцията им. Това включва директни продажби на крайни потребители, продажби на опаковчици и търговия в търговски обекти, включително крупни вериги.
Основните въпроси, които пчеларите поставят пред държавата, са дали действащото законодателство отговаря на европейските стандарти и каква е реалната позиция на българското пчеларство в европейската статистика. Производителите на мед настояват за анализ на компрометирани проби мед в водещи европейски лаборатории и искат яснота относно позиционирането на България в този контекст.
Друг важен въпрос е причините за нежеланието на пчеларите да кандидатстват по съществуващите интервенции.
Предложението за ограничение на директните продажби до 2000 кг мед и пчелни продукти годишно предизвиква недоволство в сектора. Националният браншови пчеларски съюз смята, че това ограничение е неоснователно и не отразява реалните производствени обеми.
Според последния аграрен доклад, средният добив от едно пчелно семейство е около 20 кг мед, а средният размер на стопанство е приблизително 150 пчелни семейства. Чрез тези цифри, прагът от 2000 кг се постига с около 100 семейства, което е под средното за сектора.
Към момента липсва ясно определение за „първично обработен мед“, което създава пространство за различни интерпретации и правна несигурност. Пчеларите сочат, че проектът на наредбата не съдържа изисквания към продукти като мед във восъчна пита и мед с восъчна пита, което практически прави продажбата им невъзможна. Ситуацията е аналогична и за другите пчелни продукти, регламентирани в Закона за пчеларството.
Спорът относно забраната за продажба в търговските вериги е друг важен проблем за пчеларите. Представители на НБПС я считат за незаконосъобразна и необоснована, тъй като в българското законодателство липсва ясна дефиниция за „търговска верига“. Изключването на пчеларите от тази възможност ограничава техния пазар и предоставя преимущество на преработвателите и вноса от чужбина.
Секторът настоява, че първата и най-важна стъпка преди каквито и да било промени е изграждането на реалистична и обективна представа за състоянието на отрасъла. Чрез достоверна информация могат да бъдат формулирани ясни цели и дългосрочна стратегия за развитие на пчеларството до 2034 година.