Великолепна средновековна църква на исихастката монашеска обител на св. Теодосий Търновски разкриха на терена на изоставена петролна база на Държавния резерв археолозите проф. д-р Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей – Велико Търново.
Тя е упомената в средновековните писмени извори от XIV в., но досега не е установено точното местоположение. Сензационната археологическа находка излязла при разкопки западно от Велико Търново, в землището на близкото село Самоводене. Разкритите останки са на храм, издигнат през XIV в.
и „захапан“ частично под сгради на базата на Държавния резерв, строени още от германците преди Втората световна война.
Архитектурно-стиловите характеристики недвусмислено сочат, че църквата се родее с най-блестящите паметници от епохата на Второто българско царство „Само в Несебър има толкова пищно украсени църкви и може би патриаршеската църква в Търново и църква 10 на Трапезица“, коментира проф. Вачев.
Стените на храма са изградени от прецизно издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са раздвижени от псевдоконструктивни ниши, горната част на които е увенчана с гирлянди керамопластична украса в няколко цвята.
Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли тип „вълчи зъби“ и керамични елементи, които за първи път се откриват в българските земи. „От северната страна на църквата е била издигната засводена галерия, арките на която са се носели от каменни колони.
Аналог е галерията на църквата светиня „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. Вероятно към нея има и параклис, но не сме стигнали дотам“, допълни проф. Вачев. Вътрешността на храма и галерията е била богато украсена със стенописи.
Олтарът на църквата е отделен от останалата част посредством зидана олтарна преграда, която също е стенописана. Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от житието на св.
Теодосий Търновски, написано от самия Вселенски патриарх Калист, е установено, че разкритата църква е католиконът – основият храм на манастира, чийто игумен е св. Теодосий Търновски, а ктитор е цар Иван Александър.
Теодосий Търновски е един от големите реформатори на църквата, ерудит, учител на бъдещия търновски св. Патриарх Евтимий. Той е идеологът на исихазма, който по своята същност е форма на християнски мистицизъм, степен на свързване с Бога. Тя се постига чрез въздържание, смирение, пост и молитва.
През 1355 г. Теодосий Търновски ръководи събора срещу еретиците в Търново по изричното настояване на цар Иван Александър. През 1359-а църковният деец отново е в основата на победата на православието на антиеврейския събор в Търново.
Когато в заника на живота си решава да се оттегли някъде в отшелничество царят не пожелал да го пусне надалеч и му построил „хубава църква и килии“. В житието на св. Теодосий Търновски е отбелязано, че царят и приближените му боляри не само са ктитори, но и лично участват в градежа.
В историческия извор е отбелязано, че царят носи в дрехата си пясък за строежа от близката река. „Упоменатото разстояние от реката до новостроящия храм е 3 поприща (средновековна мярка за разстояние, равна на 185 метра), което прави 550 метра.
Преди да започнем разкопките, измерихме от реката разстоянието до терена, локализиран за проучване – 552 метра. Какво по-категорично доказателство за кого и от кого е строена тази църква“, убеден е в научната си хипотеза откривателят.
Пред проучвателския екип стоят редица предизвикателства за следващия археологически сезон. Надяват се и на доза късмет на археолога, за да открият гроба, в който е погребан един български светец – става дума за Роман Търновски. През 1363 г.
Теодосий заминава за Константинопол, придружен от бъдещия Патриарх Евтимий Там го приема патриарх Калист и той умира в манастира „Маман“ в околностите на града. Преди да замине, той оставя за игумен на манастира своя сподвижник Роман.
„За него в житието е отбелязано, че страда от една болест, на славянски наречена кашлица. Вероятно става дума за туберкулоза. След 3 години приключва земния си път и монасите от обителта го погребват като свой отец. Св. Роман Търновски е канонизиран и паметта му се чества на 17 февруари.
Тук някъде в неразкритата част или в галерията е неговият гроб“, допълва Хитко Вачев. При налични костни останки не е проблем чрез въглероден анализ да бъде установено дали погребаният е починал от туберкулоза. Някъде в района трябва да е и митичната отшелническа пещера на св. Теодосий.
„В рамките на Стопанско обединение „Петрол“ има подземни галерии, които на този етап все още са със забранен достъп. Там би могло да бъде пещерата“, допуска проучвателят.
Установеното местоположение на новоразкритиясредновековен манастир и наличието в близост до него на други монашески обители поставя на дневен ред въпроса къде се намира упоменатата в писмените извори от епохата Търновска Света гора.
„На хълма Света гора се намирали манастирът „Света Богородица Одигитрия“ заедно със „Св. Троица“, Преображенският манастир, така нареченият стар Преображенски манастир, който според проф. Казимир Попконстантинов има за патрон „Св. Дух“, и манастирът на св. Теодосий.
Това налага преосмисляне на постулата за местоположението „, смята ученият. Манастирът е просъществувал и след османското завоевание поне до края на XVIII в., показват находките. Открита е каса за отливки, каквито се появявят през XVIII в. Тя се пълни с формовъчна смес.
Поставя се кръстче, затваря се и се налива сребро или бронз“, описва археологът. Проучванията на манастирския комплекс са финансирани от община Велико Търново и частни дарители.
Заради личния ангажимент на кмета Даниел Панов към начинанието археолозите смятат да го поканят за патрон на проучванията. Надяват се светата Великотърновска митрополия да благослови, а държавата да подкрепи работата им занапред.