Големите промени в закона за образованието трябва да се гледат този месец Отпада изискването частните детски градини и училища, които получават държавно финансиране, да осигуряват 20% безплатен прием за деца със специални образователни потребности или изявени дарби.
Това предвижда една от промените в Закона за предучилищното и училищното образование, която тръгва към парламента. Приключи срокът за обществено обсъждане на пакета от големи промени в образованието, който дори бе удължен, и се очаква внасянето му в Министерския съвет, а оттам – в парламента.
Амбицията на министър Красимир Вълчев е това да се случи до средата на юли. “Частните училища получават минимална част от издръжката на училищата в България по принцип. Тези 20% са допълнителна тежест. Много бяха сложни критериите кой да учи безплатно.
Родителите, които идват в частните училища, обикновено са платежоспособни и са си направили сметката да поемат образованието на децата си. Безплатните деца са външни, но има и такива, които са вътре и се създават сложни отношения във вече формирани класове.
” Това коментира Валентина Денчева, директор на ЧУ “Веда” и шеф на асоциацията на частните училища. Както може да се предположи, организацията приветства като справедливо предложението и разчита да бъде прието. Още от приемането на закона през 2016 г.
настояваме за премахването на изискването, допълва шефката на асоциацията Мария Каменова. Така щяло да се докаже, че сме в XXI век и дискриминацията е в миналото.
Тази, както и някои от другите постановки в закона обаче предизвикаха сериозни полемики и сред неправителствени организации, и сред родители, и сред политиците. Те пресякоха гледни точки на дискусиите, организирани от МОН.
Другата промяна, която предизвика отпор, е, че вече училището само ще решава под каква форма да продължи обучението на дете със специални образователни потребности.
И това, и освобождаването на частните училища от ангажимента към деца със СОП и с различни дарби получи негативно становище от депутатите на ПП-ДБ и представители на неправителствения сектор.
Родители и учители ще избират заедно как ще се учат децата със СОП, побърза обаче да успокои министър Вълчев. Формите може да са самостоятелна, комбинирана, индивидуална и др., и това ще се решава съвместно с родителите, а не както първоначално предложи МОН с промените.
При разногласия обаче решаващата дума ще е на регионалния екип за приобщаващо образование. “Не мога да кажа, че законопроектът съдържа цялостна голяма реформа. Има важни неща.
Има такива, за които има по-голяма подкрепа, и такива, за които има по-малка подкрепа”, каза на последното си изслушване в ресорната комисия на НС просветният министър. Образованието е най-голямата публична система с 92 000 учители, а и още родители, неправителствени организации и пр.
, напомни Красимир Вълчев. Какво ще приеме парламентът и какво ще редактира – това ще е ясно до дни. Ето основните теми в проектозакона: Новият час за добродетели и религии Най-полемичната тема.
Родителите и учениците ще могат да избират от три алтернативни програми за формиране на универсални човешки ценности, но самият час ще е задължителен.
Оценки няма да се пишат, тъй като целта е не да се измерват знанията на децата, а да се насърчават разговорите между тях, дискусиите, да обсъждат реални житейски казуси и ситуации. Най-вероятно ще влезе за учебната 2026/2027 г. за първи клас.
Математическите гимназии стават специализирани Те ще приемат ученици още след 4-и клас. Това означава, че всички, които в момента са математически и природоматематически гимназии, се преобразуват в специализирани.
Учениците в тях не само че ще получат профилирана подготовка по математика и природни науки, но и ще могат да продължат обучението си там, без да кандидатстват отново след 7-и клас. Училищата ще могат да обявяват и допълнителен прием.
Подготвителен клас по български за децата, които не знаят езика Интензивната езикова подготовка ще е и за тези, които се връщат от чужбина. Обучението ще е индивидуално за децата от 1-и до 7-и клас, ще учат по ускорена програма и постепенно ще се включат в клас с останалите ученици.
А за тези, които изобщо не знаят български, ще се организира подготвителен езиков клас. За първи път се въвежда опция за повтаряне на първи клас за ученици, които не са овладели българския език.
В училище без мобилни телефони Оставя се възможността да се използват само за строго образователни и медицински цели, както и при форсмажорни обстоятелства.
Използването на електронни устройства не само пречи на концентрацията и понижава образователните резултати на учениците, но и влошава техните когнитивни, двигателни, социални, емоционални и комуникативни умения, се посочва в мотивите.
При лошо поведение – повече санкции Учителите вече ще могат да прилагат предупредителни мерки, преди да се стигне до официална санкция. Това включва забележка, разговор с родител или насочване към училищен психолог.
Така дисциплината няма да бъде само административна мярка, а възможност за навременна корекция, обясняват авторите.
Учителят всяка година с оценка Атестацията на учителите и директорите ще се замени с по-облекчена ежегодна оценка за тяхната работа, която да има едновременно проследяваща, но и мотивираща и развиваща функция.
Оценката ще бъде основание както за професионалното израстване на педагогическите специалисти, така и за налагане на корективни мерки при несправяне със задълженията. Повече отговорности на кметовете Кметовете вече няма да могат свободно да обявяват неучебни дни, ако няма сериозни причини.
Също така общинските социални и здравни институции ще бъдат задължени да съдействат за обхвата и задържането на децата в училище.