Лидерите на страните от Общността на нациите завършиха своята седмична среща на върха в Самоа с призив за обсъждане на възможността за репарации от страна на Великобритания за нейното участие в трансатлантическата търговия с роби, предава „Ройтерс“.
На срещата, в която участваха представители на 56 държави, били някога част от Британската империя, темите робство и климатични промени бяха основни, подчертавайки необходимостта от ангажиране в „смислен и уважителен“ разговор за равноправно бъдеще.
Британският премиер Киър Стармър заяви, че дебатите не са „свързани с финансови компенсации“, като подчерта, че Великобритания е готова за диалог, но не и за обезщетения. В общото изявление беше посочено и т.нар.
„blackbirding“ – принудителното отвличане и експлоатация на хора от Тихоокеанските острови към Австралия, което е било практика по време на колониализма. В същото време настояването за репарации и компенсиране на последиците от робството набира сила в Карибския регион и Африканския съюз.
На пресконференция Стармър поясни, че текстът на изявлението „записва призивите за диалог и приема, че моментът за такъв разговор е настъпил“, но той отхвърли въпросите за финансова компенсация.
Според професор Кингсли Абът от Института за проучвания на Британската общност към Университета на Лондон, призивът за разговори е „исторически пробив“, който отваря възможност за труден, но значим диалог.
Друга важна тема на срещата беше климатичната криза, особено заплахата за малките островни държави от покачващите се нива на морето. Общността за първи път прие декларация за опазване на океаните, която защитава правата на островните нации върху техните територии, дори при риск от потапяне.
Декларацията е особено значима за страни като Тувалу, чиито територии са застрашени от наводнения, и засилва натиска за признаване на постоянен държавен статус на потъващи нации.
По време на срещата беше избрана нов генерален секретар – Шърли Айоркор Ботуей от Гана, която поема поста от британката Патриша Скотланд.
Крал Чарлз III и кралица Камила, които присъстваха на срещата, напуснаха Самоа след официална церемония, на която монархът призна „болезнените аспекти“ от колониалното минало. В изказването си пред участниците Чарлз заяви, че разбирането на историята е ключово за правилния избор в бъдеще.
Исторически поглед върху Британската общност, предшественик на Общността на нациите, показва, че тя възниква през 1949 г. с цел поддържане на връзките между бившите колонии на Великобритания и насърчаване на международно сътрудничество и мир.
Общността включва както републики, така и монархии, които признават британския монарх за символичен глава на Общността. Смъртта на кралица Елизабет II през 2022 г.
имаше значително влияние върху Общността на нациите (Commonwealth), отразявайки както нейната роля като символ на стабилност, така и предизвикателствата пред бъдещето на тази организация.
Кралица Елизабет беше символичен глава на Общността повече от 70 години, и нейната лична ангажираност с отношенията между страните-членки оказваше важна роля за укрепване на организацията и нейния международен авторитет.
Нейният приемник, крал Чарлз III, пое ролята с ясното разбиране, че ще трябва да спечели доверието на страните от Общността, което изисква адаптиране към променящите се времена и нови политически реалности.
Смъртта на кралицата предизвика и въпроси за бъдещето на монархията и символичното лидерство в някои от страните-членки. Влиянието на републикански движения и дискусии за независимост в страни като Австралия, Нова Зеландия, Ямайка и Антигуа и Барбуда се засилиха след нейната смърт.
Например, лидерите в Ямайка обявиха, че ще се стремят към републикански статус, а в Австралия също се увеличи публичната подкрепа за евентуален референдум за република.
Въпреки тези предизвикателства, Общността на нациите продължава да функционира като глобална организация за сътрудничество, съсредоточена върху въпроси като климатичните промени, социалната справедливост и икономическото развитие.
Смяната на ръководството предизвика нови дискусии за демократичните и историческите аспекти на организацията, както и за това дали монархът на Обединеното кралство трябва да запази ролята на глава на Общността в дългосрочен план.