Един от най-интригуващите парадокси на съвременните пазари е, че биткойн и злато все повече често се обсъждат в едно и също изречение, но почти винаги с неправилна логика. Обикновено сравнението е повърхностно: златото се нарича „старо убежище“, биткойн е „новото“, златото е стабилно, а биткойн волатилен. Въпреки това, това пропуска основната същност.
Истинското сравнение не се съдържа в моментната цена или шума около рекордовете, а в структурата на предлагането, ролята в глобалната финансова система и начина, по който пазарът оценява риск и доверие. Именно в този контекст биткойн не изглежда просто като „младото злато“, а като актив, който все още е изключително малък спрямо функциите, които потенциално може да изпълнява.
Поглеждайки първо златото, което е базовата мярка, общата стойност на добитото злато през човешката история надхвърля 12-13 трилиона долара при настоящите исторически стойности. Това включва бижута, инвестиционно злато, резерви на централни банки и индустриално използване. Но ключовият фактор не е абсолютната стойност, а кой притежава златото и защо. Значителна част от него е заключена в трезори на централни банки, в национални резерви и в дългосрочни частни портфейли. То не е актив за търгуване, а актив за доверие. Купува се, когато системата е в криза и се държи, когато всичко останало изглежда несигурно.
Тук се появява първият важен паралел с биткойн. И двата актива са нечии задължения към никого. Няма емитент, който да обещава плащане, и няма риск от фалит на компания или държава. Разликата е, че златото има хилядолетна история, докато биткойнът съществува малко над десетилетие. Историята сама по себе си не е капитализация – тя е доверие и то се изгражда постепенно, чрез повторяемо поведение в кризисни времена.
Цените на златото и среброто нараснаха рязко след заплахата от нови мита, като благородните метали се считат за по-безопасни активи в периоди на несигурност. Златото е доказало ролята си. То е скъпо не заради висока доходност, а като алтернатива на фиатните пари. Когато реалните лихви са отрицателни, когато държавният дълг расте по-бързо от икономиките, златото става „тихият победител“. Това се наблюдава днес с рекордните цени и значителното търсене от централни банки, особено от развиващия се свят, който намалява зависимостта си от долара.
Биткойн, от друга страна, играе същата игра, но в много по-ранен етап. Подходящият въпрос е: ако биткойн може да изпълнява дори част от ролята на златото, колко „голям“ трябва да бъде? При капитализация от 1.3-1.6 трилиона долара, биткойн е около една десета от златото, което означава, че пазарът имплицитно предполага, че биткойн е резервен актив, но в много ограничен обхват. Това представлява оценка, а не факт, което създава потенциално напрежение между цена и функция.
Разликата в предлагането между двата актива е основополагающа. Златото увеличава наличността си с около 1.5-2% годишно. Биткойн, обаче, има строго фиксиран обем и намаляващ темп на ново предлагане, което го прави по-дефицитен в дългосрочен период, най-вече по отношение на предвидимостта.
Дефицитът сам по себе си не прави актив за трилиони. Златото е самообединяващ актив, който централните банки купуват като застраховка срещу политически и валутен риск. Ако дори малка част от тази логика започне да се пренася към биткойн, текущата му капитализация може да изглежда не като връх, а като ранна фаза.
Важно е да се отбележи, че биткойн не е злато. Той няма физическо присъствие, не е признат от централни банки в значителен мащаб и е подложен на регулаторни и технологични рискове. Златото също не е без риск, но то е „старият риск“, с който системата е свикнала, а биткойн е „новият риск“, който още не е напълно оценен.
Интересно е, че когато златото е на рекорди, логиката предполага, че пазарът вече плаща висока премия за сигурност. Биткойн все още се търгува с голяма премия за риск, което се вижда в волатилността и начина, по който реагира на макро новини. Но когато биткойн е рисков актив, защо все повече от него се държи за дългосрочно? Защо расте делът на предлагането, който не реагира на краткосрочни спадове? Този дисонанс между поведение и етикет е важен.
Сравнението със златото става по-интересно, когато разгледаме потенциалните сценарии. Ако биткойн постигне една четвърт от капитализацията на златото, това ще означава пазар от 3-4 трилиона долара. При ефективно предлагане от около 15-16 млн. монети, това би довело до цени, които днес изглеждат невъзможни, но които математически не изискват утопия, а само частично приемане на ролята на резервен актив. Отговорът на въпроса колко капитал трябва да бъде пренасочен, за да се случи това, е: много по-малко, отколкото хората си мислят, тъй като биткойн пазарът е малък спрямо глобалния активен баланс.
Златото липсва формален таван, но има функционален такъв. То вече е в почти всички резервни портфейли, които го желаят. Новите купувачи са или спекулативни, или тактически. Биткойн все още е в процес на „откриване“ по идентичност. Златото е зрял актив, докато биткойн е в етап на институционално развитие.
Двата актива не са непременно конкуренти. Те могат да съществуват заедно, като различни слоеве на защита. Златото предлага защита срещу системни провали, а биткойн е защита срещу финансов произвол и дигитална несигурност. Тази разлика може да бъде ключова в все по-дигиталния свят.
Сравнението „биткойн срещу злато“ не е правилно, ако целта е да се определи победител. По-правилният въпрос е: каква роля играе биткойн в свят, в който златото вече е на рекорди? Ако отговорът е „никаква“, биткойн е скъп. Ако е „малко“, сегашната му капитализация е оправдана. Но ако е „значимо, но не доминиращо“, тогава биткойн все още изглежда малък спрямо функциите, които постепенно започва да изпълнява.