За времето си нидерландският художник Ян Херманс ван Бийлерт е влиятелен и също така скандален в своя град като Тома Жоли в Париж – режисьора на шоуто за откриването на олимпиадата.
Експерти твърдят в социалните мрежи, че французинът се е вдъхновил от една от най-известните картини на живелия през XVII век творец – “Празникът на боговете”, за да създаде атрактивната церемония миналата седмица.
В живота си нидерландецът преминава през два различни етапа – първо е бил бохем, част от известно за онези години общество от сънародници и събратя по четка, а впоследствие се превръща в защитник на реда и е доброволец в отряд за следене на законността в родния си град Утрехт.
В ранните си години той и цялото му обкръжение са последователи на италианския художник Караваджо. Попада под влиянието на ренесансовия творец, докато живее в Рим в продължение на 4 години.
Там приема името Джовани Билардо и става част от обществото на своите съграждани “Бентвюгелс” (“Птици от пера”), наричани още “Шилдерсберд” (художническа клика). Групата е известна със своите ритуали с разливане на алкохол при посвещението на нови членове, за което те си плащали.
Понякога пиршествата продължавали цели 24 часа и завършвали с марш до църквата “Санта Констанца”, наричана Храмът на Бакхус (богът на виното от древноримската митология, който при древните гърци е Дионис).
Там извършвали възлияния към него пред порфирения саркофаг на света Констанция, дъщерята на император Константин I. Смята се, че това е била нейната гробница. Шумните алкохолни сбирки на обществото на шилдерсбердите са забранени от папа Климент XI през 1720 г., дълго след смъртта на Бийлерт.
Винолеенето обаче не влияело зле на творческия процес на художниците от групата. Това става ясно от запазените спомени на немския бароков историк на изкуството Йоахим фон Сандрарт, който е бил приет в известното общество.
Той пише, че посвещението му е включвало “разумни диспути от страна на французи, италианци, германци и холандци – всеки на собствения си език”.
Останали са свидетелствата и на друг ренесансов художник – Корнелис де Брюин, известен с пофренченото си име Корней льо Брюн, който също разказва за изобилието от вино на събиранията на шилдерсбердите. Според него основател на обществото е един от големите в италианската живопис – Рафаело.
Групата е била в конфликт с друга римска общност – Академията на свети Лука, която е проповядвала работата на художниците да се издигне над тази на занаятчиите и не харесвала щедрото леене на вино. Но тя е била по-влиятелна.
Затова преди да тръгнат за Италия, артистите са се опитвали да станат членове на нидерландската гилдия на свети Лука, за да покажат документи при пристигането си в Рим. В крайна сметка там някои попадат при шилдерсбердите.
Самото пътуване от Нидерландия до Италия се е превърнало също в ритуал и мода за младите творци. Да минеш над 1600 км в онези векове отнемало дълго време и те били изложени на опасности. Мнозина не стигали дотам, а други никога не се връщали обратно.
Това обаче не важи за Ян Херманс ван Бийлерт, който след 4 години в Рим изминава пак пътя до вкъщи. Пристига в града на Ромул и Рем през 1621 г. и става един от основателите на групата почитатели на Караваджо и бог Бакхус.
Традицията в това общество повелявала всички членове да придобият псевдоними – къде остроумни, къде нецензурни. Неговият е Еней по името на древногръцкия троянски герой, син на богинята Афродита и принц Анхиз. Ян ван Бийлерт напуска града през 1625 г. и се установява в родния си Утрехт.
Битието му там се различава коренно от бохемския му начин на живот в Италия. 5 години след завръщането си става член на Утрехската гилдия на свети Лука и Реформираната църква, които са запазени за хората на изкуството и занаятите. От 1632 г. до 1637 г.
влиза в ръководството на обществото и дори е назначен за регент за известно време. Тогава основава и училище за изобразително изкуство. Включва се и в доброволческите отряди, които следят за спазването на законността и реда.
В този период Ян ван Бийлерт рисува картината “Празникът на боговете”, за която специалистите казват, че е послужила за модел на композицията за откриването на олимпийските игри в Париж.
Платното е едно от емблематичните за нидерландския артист и в момента се намира в музей във френския град Дижон. То е завещано от колекционера Морис Манин (1861-1939) през 1938 г. Картината действително е вдъхновена от “Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи.
Още преди около 400 години е предизвиквала противоречиви чувства у съвременниците на Бийлерт. Представлява пир на планината Олимп в чест на сватбата на Тетида и Пелей, бащата на известния герой Ахил. В сцената са вплетени и други богове от древногръцката митология.
В центъра е Аполон с корона, който държи лира в ръцете си. Отляво се виждат Минерва, Диана, Марс, Венера и Афродита, а на заден план – Флора, богинята на пролетта. Вдясно са Херкулес, Нептун, както и Ирида, носеща ябълката на раздора като отмъщение, че не е била поканена.
На преден план танцува сатир, а богът на виното Бакхус похапва от чепка грозде. Лявата част на картината е отрязана, което обяснява защо някои от боговете липсват. Вижда се паунът на Юнона, но не и самата тя.
Освен “Празникът на боговете” последователят на Караваджо е нарисувал и около други 200 картини. Особено плодовит е периодът след завръщането му от Рим. В Утрехт заедно с него твори цяла група караваджисти, които се придържат към бароковия рисунък на италианеца.
Бийлерт използва драматични цветови контрасти, създава изображения в близък план, като всичко е реалистично. Част от амплоато му е да рисува исторически и религиозни сцени. Те са едромащабни композиции с фигури в реален размер. Присъстват и дребни фигури.
Те често са свързани с темата за платената любов, характерна за нидерландските художници от онзи период. В една от картините изкуствоведите откриват всички елементи на публичен дом – двама млади мъже (клиенти), дама с тюрбан (мадам), млада жена с разголена плът, чиния със стриди (афродизиак).
Често в платната платената любов се свързва с библейската притча за блудния син, който пропилява наследството си за вино, жени и забавления. Това е застъпено и при Бийлерт. След 1630 г. творецът се насочва към по-класически стил под влиянието на своя сънародник Корнелис ван Поленбург.
Посяга към по-светлите цветове, а центърът на картината е по-издигнат. Най-вече при религиозни сцени, какъвто е случаят и с “Празникът на боговете”. Автор е и на портрети на видни граждани на Утрехт. В момента негови картини се продават на цена между 8000 и 80 000 евро.
“Празникът на боговете” не е обявявана на търг, затова не е ясно и каква е цената му. Но суматохата и емоциите, които предизвика при откриването на олимпиадата, със сигурност ще покачат рязко цената ѝ.