Равни ли са всички – политици и граждани, бедни и богати, пред законите в България? Може ли бизнесмени, депутати и министри да ощетяват държавата и да остават недосегаеми? Тези въпроси вълнуват българското общество не от днес и от вчера, а кажи-речи, от зората на парламентарната ни демокрация.
За това свидетелстват и съдебните архиви отпреди век. През 30-те години на ХХ век мирови съдия от град Фердинанд (днес Монтана) години наред се опитва да изправи народен представител от управляващата тогава партия пред съда за данъчна измама.
Властникът обаче категорично не желаел да отговаря за деянията си и с помощта на съпартийци и полиция всячески избягвал среща с Темида, разказват пожълтелите папки на съдилищата. Конфликтът на съдия Димитър Ангелов от мировия съд в някогашен град Фердинанд с народния представител Никола Ив.
Сапунджиев пламнал заради неплатени данъци за реклама Депутатът Сапунджиев бил авторитетна и влиятелна фигура – собственик на най-голямата и модерна валцова мелница в района и на електроцентрала, общественик и активист на партията “Демократически сговор”, управлявала Царство България от 1923 до 193
1 г. През 1927 година депутатът поръчал в печатницата във Фердинанд 300 афиша за реклама на мелницата си и ги разлепил из града и околните села. Проверка на данъчната служба обаче установила, че афишите не били обгербвани според изискването на закона, т.е.
не били платени данъците на държавата, и наложила на печатаря 1000 лева глоба. Собственикът на печатницата Коста Иванов обжалвал санкцията като неправомерна – данъкът се дължи не от печатаря, а от издателя на рекламата – мелничаря Сапунджиев, твърдял печатарят.
И дори представил черновата на афишите, написана собственоръчно от депутата бизнесмен По случая в мировия съд било образувано дело №64/28 и съдията Димитър Ангелов призова като свидетел народният представител. Ковачът на законите обаче въобще не се появил в съда.
От което съдията не се изненадал особено – той вече имал неприятни спомени от отношението на мастития бизнесмен и политик към българския съд. През 1925 г.
мировият съд във Фердинанд пак призовал депутата Сапунджиев като свидетел по дело за изчезнали пари – 5000 лева, от касата на Фердинандския районен комитет, който изплащал на гражданите имущество, иззето за армията във войните от 1912 до 1918 г.
Въпреки многобройните призовки, отложени заседания и дори наложени глоби, народният представител не стъпил в съда и делото буксувало три години. Но съдия Ангелов не мислел да си затваря очите пред неуважението на законотвореца към българските закони.
След поредното неявяване на депутата в съдебната зала и по второто дело той поискал от полицията Сапунджиев да бъде открит и доведен под стража.
“Този свидетел под различни предлози осуетява довеждането му в съда, поради което делата, по които се призовава, не могат да се свършат и постоянно се отлагат, а това спъва бързото правораздаване!”, обяснил магистратът.
И разпоредил на околийските МВР началници “да не се дава възможност на народния представител да се отдалечава от местоживеенето си, да се следи движението му и ако замине другаде, да се повърне от полицейската власт”. Битката между магистрата и депутата продължила още цели две години.
Съдия Ангелов изпратил на околийското полицейско управление 3 протоколни определения и 11 писма с указания да осигурят непременно присъствието на народния представител Сапунджиев в съдебната зала. Но полицията си правела оглушки и не изпълнила нито едно разпореждане.
Недоволен от пазителите на реда, магистратът сам се заел с издирвателна дейност, проучил навиците и маршрутите на политика и предоставил на стражарите местата, където депутатът може да бъде открит – в дома му, в мелницата, на гарата, откъдето пътувал към София.
Дал им дори адреса на началника на канцеларията на Народното събрание Стефан Стефанов в столицата, където понякога Сапунджиев отсядал. Полицията обаче въобще не си дала зор и така и не отвела в съда неуловимия депутат За да спре тази срамна за държавата и правосъдието одисея, през 1930 г.
Димитър Ангелов приключил проточилото се дело за данъчна измама така, както повелявали законът и съвестта му.
Въпреки отправените му междувременно заплахи от депутата съдията оправдал собственика на печатницата, като обявил, че от събраните доказателства е видно, че не печатарят, а свидетелят – депутатът Сапунджиев, е нарушил закона и дължи данъци на държавата.
“Заканите, които Сапунджиев е отправил срещу мен, не ме плашат, защото аз съм изпълнил закона спрямо него, както правя това спрямо всички други”, заявил Ангелов.
Справедлив и обективен като магистрат, 38-годишният Димитър Ангелов показал, че притежава не само юридически знания, но и характер и смелост и като гражданин, и като мъж.
В онези тежки времена на национална катастрофа, размирици и погазване на човешки права съдията не се поколебал не само да отстои закона, но и да се изправи срещу влиятелен политик от партия, която по онова време “колела и бесела”, понякога и в буквалния смисъл С решаването на делото обаче магистрат
ът не сложил точка на конфликта между закона и властта. Възмутен от полицейската защита на депутата, съдията съставил акт на околийския началник във Фердинанд Петър Николаев, който не изпълнил разпорежданията на съда да арестува народния представител.
И поискал от Ломския окръжен съд да образува углавно дело срещу полицейския шеф. “Знае се, че полицията бездействаше, защото свидетелят Сапунджиев е народен представител от управляващата партия “Демократически сговор”.
Това обстоятелство обаче не е оправдание, защото всички лица, призовани като свидетели от съдилищата, па били те и народни представители, са длъжни по закон да се явяват да изпълнят тази обществена длъжност.
Полицията не бива да се смущава от това, че свидетелят е народен представител”, обявил съдията. След половингодишно разследване Ломският съд прекратил следственото дело срещу полицейския шеф с мотив – “липса на извършено престъпление”. За жалост, скоро след това, през 1932 г.
, депутатът Никола Сапунджиев починал. Упоритите опити на мировия съдия Димитър Ангелов да изправи политика пред съда, а закрилящите го държавни служители да бъдат наказани не постигнали успех.
Но с действията си магистратът от малкия провинциален град показал, че за истинското правосъдие законът и моралът са над всичко и че справедливостта изисква всеки – беден или богат, обикновен човек или влиятелен властник, да отговаря за делата си.
Цели, които съдебната ни система се опитва да постигне и днес – век по-късно. Но успехите ѝ поне засега изглеждат не по-големи от ентусиазма на мировия съдия от Фердинанд през 1930 г.