Защо на платното Юда не е изолиран и защо художникът не е нарисувал ореол над главата на Исус Холандският художник Ян Херманс ван Бийлерт създава своята версия на “Пиршество на боговете”, използвайки именно елементи от по-старата и световноизвестна картина на Леонардо да Винчи “Тайната вечеря”.
И до ден днешен емблематичната картина на италианския художник продължава да интригува със сложните си детайли учени, ценители на изкуството и разбира се – фенове на конспирациите. Самата картина е рисувана между 1495 и 1498 г. в манастира “Санта Мария деле Грацие” в Милано.
Тя изобразява Исус Христос, който споделя последната си храна с учениците си преди разпятието и момента, когато съобщава, че един от тях ще го предаде.
Една от най-забележителните черти на творбата е иновативното използване на линейна перспектива – пресечна точка на всички линии се явява главата на Исус. Тази техника създава илюзията за дълбочина и пространство, прави сцената по-динамична и подчертава централната фигура на Божия син.
Ефектът се засилва и от факта, че апостолите са групирани по трима и всяка група реагира различно на обявяването на предателството. Мнозина смятат това за препратка към Светата Троица. Прави впечатление и разположението на Юда, който е изобразен с торба сребърници.
Вместо да го изолира от противоположната страна на масата, Леонардо поставя Юда сред другите апостоли, за да подчертае сложния характер на предателството му. Един от най-интригуващите моменти е ръката, държаща нож, която, изглежда, не принадлежи на никого.
Различни теории твърдят, че това символизира бъдещия момент, когато апостол Петър отрязва ухото на войник, дошъл да арестува Исус.
Друга интерпретация пък гласи, че ръката с ножа изобразява колективното предателство на човечеството За разлика от много други религиозни картини от епохата на Ренесанса, Леонардо не рисува ореоли над главите на Исус и апостолите.
Според ценители на изкуството италианският художник се опитал да ги представи по-човешки, отколкото божествени. Един от най-дискутираните елементи в картината е образът вдясно от Исус.
Макар това да е апостол Йоан, някои конспиратори виждат Мария Магдалена – твърдения, засилени от романа “Шифърът на Леонардо” на Дан Браун. Въпреки че са безпочвени, те допринасят за още повече мистика около творбата.
Друг любопитен момент е твърдението на италианския музикант Джовани Мария Пала, който през 2007 г. заявява, че е открил скрита мелодия в “Тайната вечеря” Според него позициите на ръцете на Исус и апостолите, както и разположението на хлябовете, могат да се разглеждат като музикални ноти.
Когато се четат от дясно на ляво, образували около 40-секундна музикална композиция. Самата картина е поръчана от херцога на Милано Лудовико Сфорца като част от проект за реновиране на манастира “Санта Мария деле Грацие”.
Херцогът настоявал Леонардо да изобрази последната вечеря на Исус, както е описана в евангелията в Новия завет, като постави ударение върху новината, съобщена от Христос по време на събитието.
Двамата се запознават в Милано, когато Леонардо пристига в града, устремен да открие по-големи възможности за развитие.
Лудовико, който търси начини да превърне Милано в културен център, веднага разпознава потенциала му и осигурява финансова подкрепа и възможности за реализация на амбициозните му проекти.
Въпреки последвалия културен разцвет на Милано управлението на Лудовико Сфорца завършва с падането му през 1499 г., когато френските войски завладяват града. Херцогът е затворен и умира през 1508 година.
Малко след смъртта на своя покровител Леонардо напуска Милано и продължава пътешествието си из Италия, като междувременно работи за различни благородници.