Любомир Епитропов плува страхотно в олимпийския полуфинал на 200 м бруст – класра се четвърти в своята серия, а накрая само 4 стотни го разделиха от участие във финала в Париж. В своя полуфинал Любомир изпревари и световния рекордьор Хаянг Кин.
25-годишният българин е първа резерва и завършва на девето място, но с показания характер и борбата до последно в заключителните 50 метра от дистанцията със сигурност са повод за гордост. Гордост за всички българи, че наш плувец е сред „големите риби“ в олимпийския басейн.
Ето какво заяви Любомир Епитропов в интервю, веднага след като излезе от басейна. – Любо, поздравления за представянето ти – 9-о място на олимпийските игри, макар и с финал, останал на 4 стотни разстояние. Как оценяваш ти резултата си в Париж? – Благодаря.
Доволен съм до някаква степен, макар да има и разочарование, че не успях да се класирам за финал. 4 стотни ме разделиха от тази моя цел. но продължавам напред. доста успешна година за мен – след европейското първенство, сега и на олимпийските игри. Изцяло съм доволен от годината.
Само единствено можех да се класирам на финала тук, но… Дадох всичко от себе си. Просто това е спортът – някой път печелиш с малко, друг път малко те разделя от успеха. – Тръгна половин секунда по-бързо от сутрешното плуване в сериите и времето ти е с 60 стотни по-бързо…
– Да, планът ми беше да тръгна малко по-бързо. Да съм в играта след първите сто метра. Плуването се получи горе-долу добре. Имаше някои неща, които може би можех да направя по-добре, но това беше всичко от мен. – И все пак има надграждане – 15-и в Токио, сега – 9-и…
Въпреки него хем си доволен, хем не си… – Определено съм повече доволен. Важното е да се подобряваме. От 15-о място отивам на 9-о. Това е подобрение. Успях да взема и първа титла и медал от голямо състезание преди около месец, така че отново ще кажа – доволен съм от тази година.
– Въпреки че още емоциите бушуват в теб, опитай се да сложиш един кантар. От едната страна задоволството от резултата и 9-ото място, а отдругата – мисълта, че целият свят можеше да гледа към теб и българското знаме до иметото ти на олимпийски финал.
Кое тежи повече – четирите стотни, които те разделиха от мечтата или удовлетворението от твоето постижение, постижение на голям спортист сред най-големите в басейна? – Девето място е успех за мен. Разбира се, всяко по-предно място щеше да е още по-голям успех, но на успех няма как да не се радвам.
Доволен съм. Просто се надявам вбъдеще да се мобилизирам и да доразвия слабите си страни, за да мога да съм по-конкурентен и най-накрая да се запиша на олимпийски финал. – Какво чуваше, докато плуваше, от уникалната атмосфера по трибуните?
Защото френската публика предлага съвсем различно изживяване за плувците, които се окажат в една серия с Леон Маршан? – Да, случи се така, че плувах с Леон – местният голям талант и любимец. На басейна беше много шумно. Публиката показа сериозна подкрепа за любимеца си.
Успях да получа малко от тази енергия. Чувството беше много приятно в сравнение с Токио преди три години. Бих казал, че се чуваше доста шумно, докато плувах самата дистанция. Определено дават позитивна енергия на състезателите.
– Със сигурност с изявите си ще запалиш още повече български деца по това, което обичаш и самия ти, защото едно българско момче е сред най-добрите в спорт като плуването. Това осъзнаваш ли го? – Надявам се да е така.
Това е една от главните ми цели – освен личните постижения да успеем като отбор да популяризираме плуването в България, да вдигнем общото ниво на всички спортове. Не само на плуването, на всички олимпийски спортове. Наистина се надявам това мое представяне да води до такива резултати.
А и класирането на повече участници в плуването на олимпийски игри. На последните две имаме общо деветима състезатели, което е много повече от предходните три-четири. И то сега ги изпращаме с покрит норматив А. Надявам се това да е основа за подем в българския спорт.
– Когато всичко на 200 м бруст за теб завърши и когато видя резултатите на 100 м бруст, има ли някаква мисъл у теб, че можеше да постигнеш нещо сериозно и там? – Не съжалявам, че не го плувах. Предпочитах да се фокусирам напълно върху по-силната ми дисциплина 200 метра.
какво можеше и какво не можеше да стане – няма смисъл да спекулираме. – Мислил ли си, че олимпийската титла на 100 м ще бъде спечелена с резултат над 59 секунди? – Честно казано, не мислех. Смятах, че ще е с доста по-бързо време, но това е спортът. – Какво ти предстои до края на тази година?
– Една дълга почивка. Мога да кажа заслужена. Очаквам я с нетърпение. След това започва подготовка за новия сезон.