„Бузлуджа – истинска емоция всяка година по същото време. Рожденото място на Идеята. На надеждата, че обединени от ценности като солидарност, другарство и взаимно уважение, можем да променим живота на хиляди хора към по-добро. Бузлуджа – истинска емоция всяка година по същото време.
“ Това написа във фейсбук бившият лидер на БСП Сергей Станишев. Ето и цялата му публикация: Рожденото място на Идеята. На надеждата, че обединени от ценности като солидарност, другарство и взаимно уважение, можем да променим живота на хиляди хора към по-добро.
Напоследък – и на вярата, че точно този връх ще ни даде сила и вдъхновение, кураж да надскочим дрязгите си, да потърсим обща цел и да възродим БСП. Лично за мен, пътят към върха всяка година е очакване за среща. С левите хора на България.
С идеалистите, готови да пресекат страната и да се качат дори в горещината, за да се видят с другарите си. С червената поляна – от знамена, шапки и връзки. С хората, които ме прегръщат, но и критикуват. Казват ми какво мислят в лицето – открито и право в очите. С децата, дошли с баба и дядо.
С всички, с които извървяхме трудните пътища до тук, но ще продължим да вървим към целта. Днес споделената радост, стотиците подадени ръце, искрените прегръдки, спомени и селфита ми напомниха, че дори в най-трудните моменти Бузлуджа ни е давала посока и упование. Помня лятото на 2005 г.
, когато точно преди събора се провали първият мандат за съставяне на правителство – този на БСП. Като млад лидер на партията, това беше тежък момент за мен. Предстояха тягостни преговори с неясна развръзка. И точно тогава събирането ни на поляната под върха запали отново искрата.
Направи БСП по-силна. Свали напрежението, изми отровата и ни върна към другарството, към идеята, на която всички служим – да дадем на България по-достоен живот. И успяхме! БСП излъчи правителство с пълен мандат. Едно от най-успешните в новата ни история. Какво видях днес?
Истинското желание на левите хора да са заедно! Нуждата им да споделят ценности, да дадат отпор на настоящото статукво, да намерят път за страната през солидарност и справедливост.
Както и неразбирането им за разцеплението, роенето и многобройните лидерски проекти, които раздробяват лявото, поставяйки го в смъртна опасност. Те не вярват в механичните обединения, очакват обща цел.
Не вярват и на някои от днешните лица пред микрофона на поляната, говорещи за промяна, удобно пропускайки собствения си принос за ситуацията в БСП и в лявото политическо пространство. Редно беше да започнат с извинение. Какво е нужно? Най напред БСП да се върне към себе си.
Да покаже интелектуален и институционален капацитет да кове политики, да води страната. Време е партията, която вкара България в ЕС да престане да се държи като евроскептична, а да застане гордо в редиците на социалдемократическото си семейство.
Да събере ядрото си, да се обърне към младите, работещите и към центъра. Да излъчи послание за сила и компетентност. За да се случи това, е нужен конгрес. Само той ще даде истинска политическа оценка за ситуацията в партията и в страната.
Най-висшият политически орган е този, които може да промени посоката на БСП и да я направи отново лява, социална и европейска. Не на последно място – само конгрес може да извади партията от юридическите боричкания и неясноти около предстоящия избор на лидер.
Кой би подкрепил политическа сила с неясен водач и колективни органи? Всички, с които говорих днес, ме питаха за бъдещето на БСП. Казах им, че зависи от нас. Няма супергерои. Има суперидеи. Ако повярваме в това – нищо не е свършило, тепърва започва.
Но трябва да действаме смело, разумно, защото моментът е точно сега. Ако искаме имената на лявата идея у нас да не останат само в учебниците по история. Ако искаме на Бузлуджа да честваме лявата идея, БСП и друго бъдеще за България.
Ако искаме да сме част от тази емоция всяка година, по същото време.