Църквата почита днес паметта на Светите равноапостоли Петър и Павел. Църковният празник е наричан от народа Петровден. Двамата апостоли, които били ревностни разпространители на християнството, претърпели много страдания и гонения и били наречени „първовърховни престолници и вселенски учители”.
Петър – беден рибар от град Витсаида край Галилейското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи. Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа.
Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67-ма година заедно със сподвижника му Петър са разпънати на кръст от император Нерон в Рим.
В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи – обикновено през първата половина на деня. Интересно е, че според народните вярвания дори и свети Петър взема сърп и жъне.
Празникът символизира началото на всяка стопанска година и е свързан с легендата за доброволната жертва, която е най-ценна за Бога. Съгласно народните обичаи на Петровден се принася жертвено животно в чест на св. Петър – обикновено това е най-младото пиле.
Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки – петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве. Според народните вярвания св. Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
Имен ден празнуват Петър, Павел, Павла, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен.