Началникът на Главното управление на военното разузнаване (ГУР) на Украйна генерал-лейтенант Кирил Буданов заяви, че западната военна помощ пристига в Украйна, но вероятно няма да пристигне в мащаби, които да окажат значително влияние върху ситуацията на фронта поне до средата или края на юли 2024 г
. Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Буданов заяви, че достатъчно количество предоставени от САЩ ракети с голям обсег на действие ATACMS може да позволи на украинските сили да ударят построения от Русия мост през Керченския проток в окупирания Крим и да прекъснат важна руска наземна комуникационна линия между окупирания Крим и Русия.
Настоящата политика на САЩ по отношение на използването от Украйна на оръжия, предоставени от Запада, позволява на Украйна да нанася удари навсякъде в рамките на окупираната от Русия Украйна, което вероятно включва използването на ATACMS с голям обсег за нанасяне на удари по частта от моста над Кер
ченския проток в рамките на международно признатите сухопътни и морски граници на Украйна.
Експерти, които за анализирали данните от ракетната атака над Крим, правят извод, че жертвите сред гражданското население са преди всичко следствие от лошата работа на руската противовъздушна система, а не са жертви на самата атака и настройката на ракетата.
Украински официални лица неотдавна заявиха, че руската армия е намалила сериозно военните товари, които прекарва през Керченския пролив и полага усилия за създаване и поддържане на логистичните линии, които свързват континенталната част на Русия и окупирания Крим през украинските райони Донецк, Зап
орожие и Херсон. Мостът над Керченския пролив обаче ще остане важен за поддръжката на руската окупация на Крим.
Анализаторите твърдят, че украинските удари на дълги разстояния по моста на Керченския проток биха прекъснали жизненоважна комуникационна линия за руските войски, базирани в окупирания Крим и вероятно биха усложнили способността им да поддържат окупация и присъствие на полуострова.
Разрушаването на моста би принудило руските военни да разчитат на дълъг маршрут по северното крайбрежие на Азовско море и би увеличило уязвимостта на украинските сили по главната руска демаркационна линия.
„Информационната операция на Кремъл, която свързва събитията в Дагестан и Крим, е безсмислена, дори само защото цивилните жертви в Крим са резултат от прихващането на ракета от Русия, насочена към Крим, а не от умишлено украинско решение за насочване“, се казва в доклада.
Руското министерство на отбраната призна, че руска система за прихващане всъщност е отклонила украинска ракета от траекторията си на полета и я е взривила над Севастопол.
Неназован американски служител каза също пред Ройтерс, че руските сили са успели да прихванат ракета ATACMS, насочена към руска площадка за изстрелване, което е накарало ракетата да експлодира и да обсипе плажа на Севастопол с шрапнели.
Експерти добавят, че руските официални лица не са предоставили никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че Украйна или САЩ са замесени в терористичната атака в Дагестан.
Представители на Кремъл абсурдно се опитаха да свържат украинските удари на 23 юни по законни военни цели в окупирания Севастопол, Крим, и вероятното терористично нападение на свързания с Ислямска държава (ИД) Вилаят Кавказ в Република Дагестан.
Кремъл се опитва да поддържа привидна стабилност и нормалност в отговор на терористичната атака в Дагестан.
На 24 юни Европейският съюз (ЕС) прие 14-ия си пакет от санкции срещу Русия, включващ нови ограничения срещу руското финансиране на политически партии и други „формиращи общественото мнение“ организации, както и срещу излъчването на руски държавни медии в рамките на ЕС.
ЕС одобри първия транш от военна помощ за Украйна в размер на до 1,4 млрд. евро (около 1,5 млрд. долара) от приходите от замразени руски активи.
Кремъл продължи да полага усилия за коопериране на бившия персонал на групата „Вагнер“, като представи нов законопроект, който ще освободи голяма част от силите на „Вагнер“ от наказателна отговорност за участието им във въоръженото въстание на 23 и 24 юни 2023 г.
Няколко руски военни блогъри отбелязаха годишнината от въоръженото въстание на Вагнер, като отбелязаха постиженията на групата Вагнер и отбелязаха, че въстанието е разкрило сериозни проблеми в руската армия – някои от които според блогърите продължават да съществуват и година след въстанието.
На 24 юни украинският президент Володимир Зеленски замени командващия обединените сили генерал-лейтенант Юрий Содол с бригаден генерал Андрей Хнатов. Украинските сили наскоро възстановиха загубените позиции край Вовчанск и Стариста, а руските сили наскоро напреднаха край Сиверск и Торецк.